Определение № 792 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 557/2026 г.

Образувано е по частна жалба на А. Й. А., от гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат С. Славов от САК, против Определение № 42076 от 16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 13155/2025 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлено искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярта (ЗППАМ) № 25-4332-005243 от 21.10.2025 г. на полицай към СДВР, 09 РУ. По подробно изложени съображения за неправилност на определението се претендира неговата отмяна и спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е отхвърлил искане за спиране предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-4332-005243 от 21.10.2025 г., издадена от И. Г. М., на длъжност полицай към СДВР, 09 РУ, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з - гг" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на Свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, за това, че на 10.10.2025 г. около 02,23 ч. в гр. София, на, срещу 348 блок, жалбоподателят А. е управлявал МПС - лек автомобил Мерцедес, с рег. № [рег. номер], дерегистриран на 24.09.2025 г. поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". За да постанови този правен резултат съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, ако обжалваната заповед бъде изпълнена незабавно. Определението е правилно. Обективираната в ЗППАМ № 25-4332-005243 от 21.10.2025 г. на полицай към 09 РУ на СДВР, ПАМ е приложена с акт на специализиран орган, за констирано нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1-во ЗДвП. Прилагането на мярка от вида на процесната е в обществен интерес - за защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането й в съответствие със задължителните изисквания. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 и 6 с.з. предвижда, че обжалването на заповедите, с които се прилага ПАМ по чл. 171 ЗДвП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка. В изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата, със специалното правило на чл. 172, ал. 6 ЗДвП е допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове от категорията на процесния. Предмет на настоящата съдебна проверка е наличието на критериите по чл. 166, ал. 2 АПК, обуславящи постановяването на временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно предписанието на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането, законосъобразен е изводът, че прилагането на заповедта не създава непосредствени опасности за жалбоподателя, респ. не се налага то да бъде незабавно спряно. В разглеждания случай съдът правилно е приел, че данните по делото не обуславят извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Както бе посочено, цитираната разпоредба изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Респ. същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. При данните по делото, твърденията на адресата не доказват изискуемите предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта за прилагане на ПАМ. Доводът, че предвижданията на обжалвания административен акт ще променят ежедневната рутина на А., осуетявайки възможността му за придвижване на големи разстояния в столичния град, е неоснователен. Освен, че в подкрепа на твърденията не са приложени надлежни писмени доказателства, евентуалните затруднения на адресата на акта правилно не са възприети като значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. На практика с искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ жалбоподателят защитава собствените си интереси, които не биха могли да бъдат поставени над обществения интерес за защита живота и здравето на участниците в движението. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС в столицата, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативните възможности за придвижване при нужда с обществен транспорт. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Доводите пред първоинстанционния съд се поддържат и в частната жалба, но те не опровергават извода за неоснователност на направеното искане, което е обосновано от жалбоподателя с посочване на факти, съществували преди издаването на акта. Описаните обстоятелства правилно са преценени като непопадащи в категорията по чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 АПК, поради което не мотивират основание за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката е приложена за минимилен срок от 6 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната отговорност на водача или след изтичане на определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й (Арг.: чл. 171, т. 1, б." з - гг" ЗДвП). ПАМ са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 1, б. " з - гг" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта адресатът е лишен от възможността да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Такива обстоятелства в случая не са налице. Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движението по пътищата, като е приел, че в конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, АССГ законосъобразно е отхвърлил направеното искане за спиране изпълнението на ЗППАМ № 25-4332-005243 от 21.10.2025 г., като неоснователно. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение