Определение № 62 от 27.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4103/2013 г.

Постъпила е молба от [фирма], [населено място] за отмяна на допуснатото с определение № 270 от 05.07.2013 год. по настоящото дело спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба вх.№ 2408 от 07.05.2013 год. на М. А. Б. /починал на 12.06.2013 год. и заместен от наследниците си С. П. Б., Д. М. Б. и Р. М. Б.-В./ въззивно решение № 52 от 29.03.2013 год. по в.гр.дело № 87/2013 год. на Варненския апелативен съд в частта, с която М. А. Б. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 32 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2009 год. Поддържа се, че обжалваното решение е влязло в сила, тъй като с определение № 51/14.01.2014 год. по гр.дело № 5129/2013 год. ВКС, ІV г.о. не е допуснал касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че по искането на [фирма], [населено място] за отмяна на допуснатото на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК спиране на изпълнението на въззивното решение в осъдителната му част за сумата 32 000 лева, липсва правен интерес от произнасяне на Върховния касационен съд. По аргумент от разпоредбата на чл.282, ал.4 ГПК следва, че отмяната на спирането на изпълнението настъпва направо по силата на касационното решение, с което жалбата се оставя без уважение, респ. с постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което жалбата не е допусната до разглеждане /чл.296, т.3 ГПК/. Специалните правила на чл.282 ГПК изключват приложението на чл.402 ГПК за отмяна на обезпечението по молба на заинтересуваната страна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.