Определение № 450 от 01.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2402/2013 г.

Делото е образувано по частна жалба на „И. Б.” З., [населено място] срещу определение № 313 от 28.01.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. По делото е постъпила молба с вх. № 5023/23.05.2013 г. по описа на ВКС от процесуалния представител на „И. Б.” З. за освобождаване на неизползвана държавна такса от 15,- лв. по вносна бележка от 20.03.2013 г. При преглед на книжата по делото бе установено, че жалбоподателят е представил две платежни нареждания, всяко едно за 15,- лв. - платежен документ от дата 20.03.2013 г. и платежен документ от дата 10.04.2013 г. Съгласно писмени справки от счетоводство на ВКС от 31.05.2013 г. и двете държавни такси са постъпили по сметка на ВКС. С оглед на факта, че дължимата държавна такса за произнасяне по частна жалба е 15,- лв., съгласно чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, то действително в конкретния случай жалбоподателят е надвнесъл 15,- лв. държавна такса. Поради това молбата на „И. Б.” З. за освобождаване на неизползвана държавна такса от 15,- лв. по вносна бележка от дата 20.03.2013 г. ще следва да бъде уважена и държавната такса освободена по посочена от молителя в молба с вх. № 5023/23.05.2013 г. по описа на ВКС банкова сметка. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение