Определение № 5275 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3871/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по частна жалба на Столична община, представлявана от кмета В. Терзиев, чрез представител по пълномощие – адв. Р. Йорданова, Софийска адвокатска колегия, против Определение № 2477/23.01.2025 год., постановено по адм. дело № 10346/2024 год. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

Заявено е твърдение, че определението е неправилно. Изложените от частния жалбоподател доводи сочат на твърдение за нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение се сочи, че оспореното пред първоинстанционния съд Уведомление № 99-00-6-482(13)/20.09.2024 год. отговаря на дефиницията за индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, поради което е годен предмет на обжалване. По мнение на частния жалбоподател, съдържанието на уведомлението съществено се различава от посоченото в т. 2 от приложенията Решение № РД-02-14-1747/20.09.2024 год., което материализира изводите на ръководителя на Управляващия орган (РУО) относно размера на допустимите разходи по заявеното искане за плащане, независимо че в т. 8 от уведомлението се препраща към това решение. Доколкото в уведомлението е изразена волята на органа да не се верифицира безвъзмездна финансова помощ в размер на 3 968 731,88 лева, като значително по-малката част от тази стойност са разходи, предмет на постановения с посоченото решение на РУО отказ от верификация, то с това се засяга правната сфера на бенефициера, подал съответното искане за плащане и обуславя правният му интерес от обжалване, като при положителен резултат от проверката, посочените разходи ще бъдат възстановени. Тъй като оспореното уведомление притежава именно горните белези, то частният жалбоподател намира, че същото следва да се разглежда самостоятелно, а не като съпроводително писмо към Решение № РД-02-14-1739/19.09.2024 год., а още по-малко може да се приеме, че има само информативен характер, както неправилно е приел първоинстанционният съд. В подкрепа на доводите си сочи съдебна практиката на Върховния административен съд. Допълва доводите си с аргумента, че производството по верифициране на разходи има безспорно административноправен характер и попада в обхвата на предвидения в ЗУСЕФСУ ред за съдебна защита по спорове от уредената с него материя.

Частният жалбоподател намира за неправилно и неотносимо към спора соченото то първоинстанционния съд обстоятелство, че за всички цитирани в уведомлението решения за определяне на финансови корекции, като своевременно обжалвани, са образувани съдебни административни дела. Сочи, че правната стабилност на решението за определяне на финансова корекция, не е релевантно за упражняване на правомощието на РУО за верифициране на разходи, доколкото на решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ ex lege е придадено предварително изпълнение, което приравнява правните му последици на такива по влязъл в сила административен акт.

По изложените съображения частният жалбоподател намира, че за Столична община е налице правен интерес от обжалване на Уведомление № 99-00-6-482(13)/20.09.2024 год., издадено от РУО на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, тъй като с него се накърняват законни права и интереси на бенефициера, доколкото с него от отчетените допустими разходи, не се одобряват такива в размер на 1 421 798,38 лв., в т.ч. не се верифицира безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 136 128,88 лв. и не се признава собствено финансиране, допустими разходи в размер на 285 669,50 лв., и същите представляват неблагоприятни финансови последици.

На следващо място, частният жалбоподател счита обжалваното определение за немотивирано, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила – също отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения се иска отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на депозираната жалба по същество. Претендират се и разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 232 от АПК, ответната страна – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020, чрез представител по пълномощие – гл. юрисконсулт А. Събева, в отговор на частната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, като взе предвид заявеното в частната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира следното:

Частната жалба е подадена от лице с правен интерес от оспорване в законоустановения 7-дневен срок, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за частично основателна по следните съображения:

С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Столична община, срещу Уведомление № 99-00-6-482(13)/20.09.2024 год. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 и производството по делото е прекратено.

За да постанови този правен резултат, от фактическа страна съдът е установил, че между Столична община и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на УО на ОПРР 2014-2020, е сключен Договор РД-02-37-20/16.02.2018 год. (с номер в ИСУН BG16RFOP001-1.001-0002-C01) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. В хода на изпълнение на договора по повод искания за плащане на бенефициера Столична община са проведени процедури по администриране на нередности, в резултат на които са издадени решения за определяне на финансови корекции, както следва:

1. Решение № РД-02-36-326/12.03.2019 год. на РУО на ОПРР, с което е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-04/07.06.2018 год. с „ПСТ Груп“ ЕАД, регистрирана нередност с НИН ОПРР20/19/ЕФРР/663;

2. Решение № РД-02-36-325/12.03.2019 год. на РУО на ОПРР, с което е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-02/03.05.2018 год. с „Джи Пи Груп“ АД, регистрирана нередност с НИН ОПРР20/19/ЕФПР/664;

3. Решение № РД-02-36-698/20.06.2023 год. на РУО на ОПРР, с което е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-02/03.05.2018 год. с „Джи Пи Груп“ АД, регистрирана нередност с НИН ОПРР20/23/ЕФРР/1878, която на основание чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕФСУ поглъща финансовата корекция с НИН ОПРР20/19/ЕФПР/664 и представлява доналагане на финансова корекция от 20% до достигане на посочения процент от 25% от допустимите разходи по договора;

4. Решение № РД-02-36-1298/05.12.2023 год. на РУО на ОПРР, с което е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-U-05/21.08.2018 год. с „Конкредо“ ЕООД, регистрирана нередност с НИН ОПРР20/23/ЕФРР1959;

5. Решение № РД-02-36-1304/05.12.2023 год. на РУО на ОПРР, с което е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-07/26.07.2022 г. с „Парсек Груп“ ЕООД, регистрирана нередност с НИН ОПРР20/23/ЕФРР/1961;

6. Решение № РД-02-36-1304/05.12.2023 год. на РУО на ОПРР, с което е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-06/13.07.2022 год. с „Трейс Груп Холд“ ЕООД, регистрирана нередност с НИН ОПРР20/23/ЕФРР/1961;

7. Решение № РД-02-14-1599/03.09.2024 год. на РУО на ОПРР, с което е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-06/13.07.2022 год. с „Трейс Груп Холд“ ЕООД, регистрирана нередност с НИН ОПРР20/24/ЕФРР/2159.

Съдът е установил, че всички цитирани в оспореното уведомление решения за определяне на финансови корекции са своевременно обжалвани и по тях са образувани съдебни дела, които са на различен етап на производството.

С оглед така установените факти, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че липсва годен за обжалване административен акт, тъй като уведомлението не представлява властническо волеизявление на административен орган по смисъла на чл. 21 от АПК. В мотивите си съдът е посочил, че отправяйки уведомление до бенефициера и изпращайки му решение за определяне на финансова корекция ведно с него, РУО на ОПРР не е упражнил властническа функция, чрез която се засяга правната сфера на жалбоподателя. Приел е, че едностранно пораждане на права или задължения или непосредствено засягане на права, свободи или законни интереси, се реализира чрез издадените решения за финансови корекции, които безспорно представляват индивидуални административни актове и които жалбоподателят своевременно е оспорил. Посочил е, че в уведомлението органът е посочил всички свои решения за определяне на финансови корекции, констатирал е превишение на общо платените суми над верифицираните и е дал указания към представяне на допълнителния технически отчет на втория етап от отчитането на АДБФП. Поради това, съдът е формирал извод, че оспореното уведомление не принадлежи към категорията индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 от АПК, от което следва недопустимостта на оспорването му по реда на чл. 145 и сл. от АПК – липсва годен за обжалване административен акт съгласно чл. 159, т. 1 от АПК, което изключва търсената по реда на АПК съдебна защита.

Така мотивиран, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Столична община и е прекратил производството по делото.

Определението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Процесното уведомление е изпратено по повод приключване на процедура по одобрение на искане за плащане № 6 (окончателно) по АДБФП № BG16RFOP001-1.001-0002-C08, проект „Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от Централна градска част в град София“. В уведомлението е посочено, че се изпраща приложение № 11.20 „Верифицирани разходи по разходооправдателни документи“, придружено с Решение за отказ от верификация № РД-02-14-1747/20.09.2024 год. и Акт за установяване на публично държавно вземане (Решение № РД-02-14-1746/20.09.2024 год.) на РУО на ОПРР 2014-2020 год.

В Уведомление № 99-00-6-482(13)/20.09.2024 год. е посочено, че отчетените с окончателния финансов отчет разходи възлизат на 13 087 479,61 лв., от които 11 536 466,16 лв. от БФП, останалото недопустими разходи. Посочено е, че общият размер на неверифицираните разходи, представляващи БФП, по искането за плащане са в размер на 3 968 731,88 лв., като в седем отделни точки, поради установените и регистрирани нередности с национален идентификационен номер, описани по-горе, на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 год., приложима на основание § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), е посочено, че са извършени съответните финансови корекции от исканото плащане, определени по основание и размер с описаните също по-горе решения на РУО на ОПРР, за които бенефициерът вече е уведомен. За всяка извършена финансова корекция, органът е посочил конкретен размер на сумата на корекцията по окончателното искане за плащане, разпределението й по бюджетни редове и съотнесено към съответните разходооправдателни документи. Общата сума по извършените финансови корекции възлиза на 3 024 445,78 лв. В следваща точка 8 от оспореното уведомление, органът е посочил, че не се верифицират разходи в размер на 944 286,10 лв., мотивите за който отказ са изложени в приложеното Решение за отказ от верификация. Посочената сума представлява разликата между общия размер на неверифицираните разходи и общата сума на извършените финансови корекции по предходните седем точки от уведомлението.

На следващо място, органът уведомява бенефициера, че верифицира обща сума на допустимите разходи по окончателното искане за плащане в размер на 7 567 734,28 лв. от БФП.

Посочено е също, че след проверка на окончателно искане за плащане по АДБФП на бенефициера Столична община, е установено превишение на общо платените суми (29 822 390,47 лв.) над верифицираните разходи (22 641 128,73 лв.) със 7 181 261,74 лв., в т.ч.: 321 648,12 лв., представляващи установен дълг по нередност с НИН ОПРР20/24/ЕФРР/2159, за което бенефициерът е уведомен с Решение № РД-02-14-1599/03.09.2024 год. и 6 859 613,62 лв., представляващи надплатена сума по искане за авансово плащане, като фактическата обстановка, мотивите и изводите са изложени в приложения към уведомлението Акт за установяване на публично вземане. С оглед изложеното, органът е посочил, че по искане за окончателно плащане № 6/15.01.2024 год. няма да бъде извършено плащане.

В уведомлението в 6 точки също така са изложени констатации на органа без финансово влияние.

Настоящата инстанция намира за неправилен изводът на съда, че оспореното пред него уведомление не е индивидуален административен акт, поради което липсва годен предмет на обжалване, в частта му по точка от 1 до точка 7 включително, с които са извършени описаните по-горе финансови корекции.

С процесния административен акт, в частта от точка 1 до точка 7 е обективирано волеизявление на РУО на ОПРР за извършване на финансова корекция с правно основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ във вр. § 70 от ЗИДЗУСЕСИФ (обн. ДВ бр. 51/2022 год., в сила от 01.07.2022 год.), чиято обща стойност възлиза на 3 024 445,78 лв. и сумата не е верифицирана. Следователно, от една страна с акта е отказана верификация на разходи, доколкото посочената сума се включва в общата сума неверифицирани разходи в размер на 3 968 731,88 лв., а от друга – са извършени финансови корекции, определени по основание и размер с описаните във всяка една от точките решения на РУО на ОПРР, издадени с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

В съответствие с чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансова корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициера в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз - в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане, финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициера обезпечения по чл. 61, ал. 2 с.з., по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4 от ЗУСЕФСУ.

С административния акт, в първите седем пункта, РУО позовавайки се на чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, е извършил финансови корекции. Всяко едно от тези волеизявления безспорно представлява индивидуален административен акт, съгласно дефиницията по чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като се издава от административен орган, засяга неблагоприятно правата и законните интереси на адресата си – бенефициера, към който е насочено, и който според етапа на производството по верификация, в рамките на което е извършено, или няма да получи заявената БФП или ще трябва да възстанови вече получената такава. Поради това само по себе си волеизявлението за извършване на финансова корекция подлежи на самостоятелно обжалване, което е сторено с подадената от Столична община жалба. Ето защо, в тази си част уведомлението представлява годен за обжалване по съдебен ред акт, поради което и образуваното пред АССГ производство има предмет и като допустимо е следвало да бъде проведено, а не прекратено (в този смисъл виж Решение № 3964/14.04.2025 год. по адм. дело № 2046/2025 год. на ВАС, VІІ отд.). Като е достигнал до противен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази част, а делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на Столична община по същество.

В останалата част – по точка 8 от уведомлението, изводът на АССГ е правилен, поради което определението в тази част следва да се остави в сила. Съображенията за това са следните:

Както е приел и първоинстанционният съд, наличието на годен предмет на съдебен контрол представлява положителна процесуална предпоставка за възникване на потестативното право да се сезира съда по реда на чл. 145 и сл. от АПК, която обуславя допустимостта на съдебното производство. Съгласно чл. 159, т. 1 от АПК, на което правно основание се е позовал и съдът, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване.

В частта по точка 8 от уведомлението на РУО на ОПРР, бенефициерът е уведомен, че не се верифицират разходи в размер на 944 286,10 лв., като мотивите за отказ са изложени в приложеното към същото решение за отказ от верификация. Така изразената словесно воля не предполага наличието на годен за съдебен контрол индивидуален административен акт. Волеизявлението има само уведомителен характер, тъй като съдържа информация, че поради издаден друг акт, в който са посочени съответните съображения на органа да се откаже верифициране (т.е. установяване като допустими) на конкретно заявените разходи, респективно тази сума няма да бъде възстановена на бенефициера. Този друг акт е Решение № РД-02-14-1747/20.09.2024 год., приложено към уведомлението, който обаче, не е предмет на оспорване по проведеното пред АССГ производство. В частта по точка 8, волеизявлението на РУО има само уведомителен характер, тъй като съдържа информация, че поради издадено друго решение, в което са посочени и съответните съображения, не се верифицират извършени от бенефициера разходи, заявени за възстановяване в окончателно искане за плащане № 6/15.01.2024 год. в определен размер. Уведомителният характер на изявлението на органа в частта му по точка 8 и тъй като с него не се засягат права и законни интереси на бенефициера, изключва възможността за предоставяне на закрила по реда на АПК. Съдебният контрол върху актове с уведомителен характер е недопустим. Ето защо, определението на съда, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Столична община по отношение на точка 8 от Уведомление № 99-00-6-482(13)/20.09.2024 год., е постановено при правилно приложение на закона, тъй като липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Макар и пестеливо изложени, съдебният акт все пак съдържа относими към постановения резултат мотиви, поради което не е налице нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Столична община срещу Уведомление № 99-00-6-482(13)/20.09.2024 год. на РУО на ОПРР, в частта по точка 1 до точка 7, и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, а в останалата част определението следва да се остави в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса, по които искания, в съответствие с разпоредбата на чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,