Определение № 446 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 748/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Адонис-45” ООД срещу протоколно определение от 09.02.2018г. по в. т д. № 3476/2017г. на Апелативен съд - София, с което е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото до разрешаване на спора по т.д. № 1580/2017г. на СГС, ТО. Частният жалбоподател моли да бъде отменено атакуваното определение като неправилно. Поддържа, че зависимостта между делата е точно обратната, като излага подробни съображения за това в жалбата. Ответникът по частната жалба не заявява становище по нея. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. За да спре производството по делото, въззивният съд е приел, че висящото пред него производство е образувано по въззивна жалба срещу решение, с което са разгледани искове на „Адонис-45” срещу „КТБ” АД /н/ по чл.65, ал.1 ЗБН за съществуване на вземане на ищеца към банката в несъстоятелност по конкретни банкови сметки. Ищецът поддържа, че с договор за цесия от 05.11.2014г. между него и „Нафтекс Петрол” ЕООД са прехвърлени процесните вземания, за което банката е уведомена на 05.11.2014г., както и че поради неплащане на договорената цена по цесията от „Нафтекс Петрол” ЕООД, с уведомление от 08.04.2016г. ищецът е развалил договора за прехвърляне на вземането, считано от 12.04.2016г. Първоинстанционният съд е уважил така предявения иск, позовавайки се на приложение на разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗБН. Същевременно е заведена искова молба от 24.04.2017г., по която е образувано т.д. № 1580/2017г. по описа на СГС, ТО, с която синдиците на „КТБ” АД /н/ са предявили искове срещу „Нафтекс Петрол” ЕООД с правно основание чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН, чл.59, ал.2, ал.3 и ал.5 ЗБН, с която се атакуват извършени от ответника по тези искове прихващания, сред които е и прихващането с вземането, придобито с договора за цесия от 05.11.2014г., сключен между „Адонис-45” и „Нафтекс Петрол” ЕООД, за което първият като цедент е уведомил банката. Въз основа на горните данни, апелативният съд е приел, че е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по висящото пред него дело, доколкото решението по исковете по чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН и по чл.59, ал.2, ал.3, ал.5 ЗБН, има значение за правилното решаване на спора по иска по чл.65, ал.1 ЗБН, предявен от „Адонис-45” ООД за установяване съществуването на същото вземане. Определението е правилно. Първоинстанционният съд е уважил иска по чл.65, ал.1 ЗБН, като решаващият извод на съда, обусловил изхода на спора, е че извършеното от цесионера прихващане е нищожно, на основание чл.3, ал.2 ЗБН. С оглед на това, изводът на въззивната инстанция, че производството, чийто предмет включва и иск по чл.3, ал.2 ЗБН, е от значение за изхода на спора по чл.65, ал.1 ЗБН, е правилен, поради което определението по чл.229, ал.1, т.4 ГПК следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК