Определение № 605 от 14.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 327/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК във вр. с чл. 407 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. М. Н. и Х. И. С., чрез процесуалния им пълномощник, срещу разпореждане № 630 от 24.11.2023 г. по в. гр. д. № 306/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е отхвърлена тяхна молба вх. № 10628/22.11.2023 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 153 от 06.11.2023 г., постановено по същото дело, за дължимата им от „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД законна лихва за периода 30.11.2021 г. – 06.06.2022 г. върху присъдените им с потвърденото в обжалваната му част първоинстанционно решение главници, представляващи застрахователни обезщетения. В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпореждането, обосновани с постановеното по делото първоинстанционно решение, подадената от застрахователя въззивна жалба срещу съответните осъдителни части на първостепенния съдебен акт и произнасянето на въззивния съдебен състав с въззивното решение. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е приел, че липсва подлежащ на изпълнение въззивен съдебен акт. Моли се разпореждането да бъде отменено и да бъде издаден изпълнителен лист. Против жалбата не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна – „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД, [населено място]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 279 ГПК разпореждане на въззивен съд на основание чл. 407, ал. 1 ГПК, при спазване на преклузивния срок за депозирането ѝ, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното разпореждане и да отхвърли молбата за издаване на изпълнителен лист, съдът е приел, че липсва подлежащ на изпълнение акт. Разпореждането е неправилно, по следните съображения: С решение № 627 от 22.05.2023 г. по гр. д. № 853/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД е осъдено да заплати на Д. М. Н. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди – болки и страдания, и на Д. М. Н. и Х. И. С., конституирани в хода на процеса като правоприемници на починалия ищец И. А. Н., сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 31.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.11.2021 г. до окончателното плащане, като за горниците над уважените до предявените размери на главниците (съответно от 30 000 лв. и 50 000 лв.) исковете са отхвърлени. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника в следните части: в частта, с която в полза на Д. М. Н. е присъдено обезщетение над размера от 5 000 лв. до 10 000 лв.; в частта, с която на Д. М. Н. и Х. И. С., в качеството им на правоприемници на И. А. Н., е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размера от 10 000 лв. до 20 000 лв., както и в частта за определения начален момент на дължимата върху обезщетенията законна лихва – считано от 06.06.2022 г., вместо от 31.10.2021 г. В необжалваните от ответника осъдителни части (до размера на присъденото обезщетение на Д. М. Н. от 5 000 лв.; до размера на присъденото обезщетение на Д. М. Н. и Х. И. С., в качеството им на правоприемници на И. А. Н., от 10 000 лв., както и в частта относно дължимата законна лихва върху главниците, считано от 06.06.2023 г., до окончателното им плащане), първоинстанционното решение е влязло в сила и по искане на ищците за така присъдените суми и период на дължимост на законната лихва върху тях на основание чл. 404, т. 1 ГПК във вр. с чл. 405, ал. 1 ГПК Окръжен съд – Бургас е издал изпълнителен лист № 129 и изпълнителен лист № 130, двата от 26.06.2023 г. С решение № 153 от 06.11.2023 г. по в. гр. д. № 306/2023 г. на Апелативен съд – Бургас първоинстанционното решение е потвърдено във всичките му обжалвани части, като по молба на ищците/въззиваеми, като е констатирал, че въззивното решение подлежи на изпълнение, Апелативен съд – Бургас е издал изпълнителен лист № 88 от 20.11.2023 г. в полза на Д. М. Н. – за сумата от 5 000 лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди, и в полза на Д. М. Н. и Х. И. С., в качеството им на правоприемници на И. А. Н. – за сумата от 10 000 лв., присъдено обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.11.2021 г. до окончателното им плащане. При тези данни, настоящият състав намира, че частната жалба е основателна. Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК на принудително изпълнение подлежат както влезлите в сила решения, така и осъдителните решения на въззивните съдилища, и въз основа на тях съдът издава изпълнителен лист по молба на страната, която има право на принудително изпълнение. Изпълнителният лист удостоверява признатото с въззивното решение притезание, подлежащо на принудително удовлетворяване, със съдържанието, индивидуализирано в диспозитива на решението, респективно – при потвърждаване на първоинстанционното решение, със съдържанието, индивидуализирано в това решение. В случая, с оглед влязлата в сила като необжалвана част от първоинстанционното решение и потвърдителния диспозитив на въззивното решение във всички обжалвани осъдителни части на решението на първата инстанция, в полза на ищците/въззиваеми са признати притезания в размер на 10 000 лв. за Д. М. Н., респ. в размер на 20 000 лв. за Д. М. Н. и Х. И. С., в качеството им на правоприемници на И. А. Н., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.11.2021 г., до окончателното им изплащане. За вземането за законна лихва първоинстанционният съд е издал изпълнителни листове – относно необжалваните части от решението за присъдените като обезщетения главници, съответно до 5 000 лв. и 10 000 лв., считано от 06.06.2022 г. до окончателното плащане, а въззивният съд е издал изпълнителен лист за обжалваната и потвърдена част от присъдените обезщетения (съответно за горницата над 5 000 до 10 000 лв. и за горницата над 10 000 лв. до 20 000 лв.), ведно със законната лихва върху тези суми от 30.11.2021 г. до пълното им изплащане – последното с оглед потвърденото решение относно началния момент на дължимост на законната лихва. Неправилно обаче не е издаден изпълнителен лист относно дължимата от застрахователя законна лихва върху присъдените от първоинстанционния съд главници, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди до размерите от 5 000 лв. и 10 000 лв., за периода от 30.11.2021 г. до 05.06.2022 г. В тази осъдителна част първоинстанционното решение е обжалвано от ответника и потвърдено от въззивния съд. Предвид потвърждаване на осъдителното първоинстанционно решение на Окръжен съд – Бургас в съответната част, решението на Апелативен съд – Бургас, въз основа на което се иска издаване на изпълнителен лист, представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК и за акцесорното вземане за законна лихва в посочения период е налице подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по смисъла на чл. 406, ал. 1 ГПК. Молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена от надлежно легитимирани страни, до компетентен да се произнесе по нея съд, доколкото е депозирана в рамките на едномесечния срок за касационно обжалване, и не е налице установена с императивна правна норма пречка за издаване на изпълнителен лист, поради което същата е основателна. Въз основа на изложените съображения настоящият състав приема, че като неправилно обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение