Определение № 281 от 06.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 236/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 19.09.2011г. по гр.д.№220/ 2011г., с което ОС Разград, като е обезсилил първоинстанционното определение е прекратил производството по делото като недопустимо. Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде разгледана молбата за поправка на очевидна фактическа грешка по същество. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба не следва да се разглежда по същество. С обжалваното определение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното определение, като е приел, че молбата на [фирма] за поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 16.02.2011г. е недопустима. Съдът е констатирал, че в хода на образуваното гр.д. № 75/20101г. по описа на РС Исперих, [фирма] чрез своя процесуален представител, е оспорил истинността на договор за извършена услуга с личен труд от 20.11.2008г., като е твърдял, че подписът, положен от негова страна за възложител, не е на лицето, което е посочено в документа за негов автор. В съдебно заседание на 18.11.2011г. районният съд е открил производство по реда на чл.193 ал.2 ГПК. В съдебно заседание на 16.02.2011г. съдът с определение е признал за неистински договор за извършена услуга с личен труд от 08.10.2008г. Установено е, че съдебното решение на първостепенния съд е било обжалвано от Н. Н.. С решение от 05.07.2011г., постановено по в.гр.д. № 98 / 2011г. по описа на ОС Разград, първоинстанционното решение е било потвърдено в една част, а в друга – отменено и постановено ново решение, с което предявените от Н. Н. искове са частично уважени. Решението е влязло в сила на 05.07.2011г. При тези данни въззивният съд е счел, че молбата на [фирма] за поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 16.02.2011г., с което е признат за неистински договор за извършена услуга с личен труд от 08.10.2008г., е недопустима. Изложени са съображения за това, че определението по чл.194 ал.2 ГПК няма самостоятелен характер и приложение извън съдебното производство, в което е постановено, а е насочено към събирането и оценката на доказателствения материал, въз основа на който съдът формира своето решение. Констатирано е, че към момента на подаване на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на определението съдебното решение е влязло в сила и разглеждането на молбата като краен резултат би рефлектирало върху извършване на нова преценка на събрания доказателствен материал, което при наличието на влязло в сила решение, е недопустимо. С оглед установените по делото обстоятелства Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Въззивния съд при точно спазване на процесуалния закон е приел, че определението по чл.194 ал.2 ГПК няма самостоятелен характер, а е свързано със събирането и оценката на доказателствения материал, като изчерпва своята роля с постановяване на съдебния акт по съществото на спора. Законосъобразни са изводите му, за това, че не може да се иска поправка на очевидна фактическа грешка в това определение след постановяване на съдебното решение, с което се слага край на спора и с което е извършена оценка на събраните доказателства. Правилен е изводът му, за това, че п реразглеждане на въпроса, свързан със събирането доказателствата, при наличието на влязло в сила решение, е недопустимо. Предвид изложените съображения, съдът