Решение № 1238 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2013 г.

Решение № 1238 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Камелия Кирилова Берова от гр. София срещу решение № 2331/09.04.2013 г., постановено по адм. дело № 735/2013 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 2031112053/29.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - р. София, потвърден в оспорената част с решение № 2570/30.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 575,10 лв. и лихви 413,83 лв. и за 2006 г. в размер на 110,80 лв. и лихви 65 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касаторката не е спазен реда по чл. 30, чл. 31 и чл. 32, както и на чл. 25, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) относно признатите намаления за разходи при формиране на данъчните основи за облагане на доходите на физическите лица. Оплакване се съдържа и относно непризнатото данъчно облекчение по чл. 29а ЗОДФЛ (отм.). Останалите оплаквания са насочени към проведеното ревизионно производство, а не към съдебния акт, подлежащ на обжалване пред настоящата касационна инстанция и е свързано с довода на касаторката че е следвало да се доказват доходи, а не разходи, по които косвено да се приемат доказани доходите и това според нея е така, след като не се признават доходи, съответстващи на разходите, при наличие на съпружеска имуществена общност (СИО). В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че относно доходите от наеми от недвижим имот, придобит по дарение от единия съпруг не е приложим института на СИО, както и не е отчетено, че при наличие на данни за получени трудови доходи за периода 2005 г. и 2006 г. лицата не са задължени да подават годишна данъчна декларация, поради което неправилно е прието наличието на основание за ревизия по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Според касаторката не е отчетено от съда, че ревизията е проведена едностранчиво и произволно са определяни разходи чрез "домакинство по извадка от НОИ" и по Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Боян Маринов, който е представил и писмена защита. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Шинев я оспорва с искане за отхвърлянето й като неоснователна и оставяне в сила като правилно на обжалваното решение, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Камелия Берова срещу РА № 2031112053/23.11.2012 г. за определени данъчни задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 575,10 лв. и лихви 413,83 лв. и за 2006 г. в размер на 110,80 лв. и лихви 65 лв., първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са извършили ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради превишение на разходите над приходите и при установено обстоятелство на неподаване от Берова на годишни данъчни декларации и за двете ревизирани години - 2005 г. и 2006 г. Съдът е приел за установено, че за посочените данъчни периоди Берова е получавала доходи само такива от трудови правоотношения в"Абелар Акаунт" ЕООД, като е установено, че е извършвала разходи, които не съответстват на доходите й чрез пътувания в чужбина. Съдът е възприел подхода на ревизията, определящ разходи за издръжка на домакинство чрез данните от НСИ, като е приел, че тези статистически данни са достоверни. За придобитите и недекларирани доходи от наеми на недвижими имоти съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че те са от недвижим имот, собственост на съпруга на Берова, получен по дарение, поради което не се включват в СИО, а са лична собственост. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателката за нарушение на чл. 29а ЗОДФЛ (отм.), тъй като тя не е подавала декларация, за да може да се ползва от намалението на данъчната основа. За неоснователно е прието и оплакването за прилагане от ревизиращите органи на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, която е била действаща за ревизираните периоди. За неоснователно е прието и възражението на Берова за изтекла погасителна давност за данъчните задължения за 2005 г., тъй като съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се заплати. Според съда касае се за материалноправна норма, която е приложима към момента на възникване на спорното задължение, а в случая това е чл. 140 ДПК (отм.) за 2005 г., поради което давността е изтекла към 31.12.2011 г., а заповедта а възлагане на процесната ревизия е от 21.06.2011 г., поради което задължението за 2005 г. е прието, че не е погасено по давност. Обжалваното решение е неправилно постановено. С оглед установеното от настоящата касационна инстанция, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, свързани с преценката на паричния поток и непредставените доказателства съгласно Протокол № 1203113/21.01.2010 г. се налага отмяна на решението. Въпреки това следва да се отбележи, че за част от възраженията, направени пред първоинстанционния съд те са неоснователни и се свеждат до следното: Относно оплакванията на Берова, че не е следвало ревизията и съдът да се позоват на статистическите данни от НСИ за разходите за издръжка, те са неоснователни, тъй като те се използват, когато ревизираното лице не представи доказателства за такива разходи. Тези разходи, включващи и издръжката за деца съгласно чл. 25, ал. 1 СК (отм.), действащ за ревизираните периоди се поемат и от двамата съпрузи, т. е. налице е солидарна отговорност за тях. По делото няма данни (касаторката не е ангажирала доказателства) съпругът й да е поел изцяло тези разходи, затова правилно ревизията ги е разделила по 1/2. Освен това ревизираното лице е длъжно да представи доказателства за тези разходи, защото в противен случай, те се определят по статистически данни, като се има предвид, че ревизията е по чл. 122 ДОПК. Неоснователно е и оплакването, че не е допуснато намаление на данъчната основа по чл. 29а ЗОДФЛ (отм.), тъй като данъчното облекчение за деца следва да се упражни от родителя, а по делото няма данни Камелия Берова да е изразила волеизявление за провеждане на процедурата по чл. 29а ЗОДФЛ (отм.). Това данъчно облекчение не може да се упражни от ревизията вместо ревизираното лице, тъй като последното на основание ал. 7 от цитираната разпоредба е следвало да подаде декларация за обстоятелствата, предвидени в закона. Няма спор между страните по делото, че Камелия Берова за ревизираните 2005 г. и 2006 г. е получавала доходи от трудови правоотношения. За тези доходи тя няма задължение да подава ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.). Задължение има обаче за всички останали доходи извън трудовото й правоотношение. В процесния случай ревизията е установила, че макар касаторката да е имала само доходи от трудови правоотношения, тя е направила разходи, които надвишават тези доходи и разходите са свързани с пътуванията й в чужбина. Последните са установени от извършена по време на ревизията справка на Столична дирекция на вътрешните работи, сектор "Български документи за самоличност", от която се установява, че през 2005 г. и 2006 г. касаторката има общо 4 бр. излизания в чужбина - Гърция, Турция, Италия и Нидерландия и за които тя не е доказала с какви средства е осъществила тези пътувания. Първоинстанционният съд не е обсъдил формирания в ревизионния доклад, респ. ревизионния акт общ паричен поток на касаторката и нейния съпруг и не е извършил проверка за правилността му чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Такова правомощие има съдът, дори някоя от страните да не е поискала назначаването на експертиза, предвид че съгласно чл. 160 ДОПК съдът е съд по същество. В този общ паричен поток са включени доходи, респ. и разходи на съпруга на касаторката Ивайло Беров. В хода на ревизията приходните органи с протокол № 1203113/21.01.2010 г. са посочили, че присъединяват доказатества от ревизията на съпруга на касаторката, на който също е възложена ревизия, но такива доказателства липсват, нито има данни да са попълнени и в хода на съдебното производство. Без наличието на тези доказателства, съдът не е могъл да провери дали т. нар. общ паричен поток на съпрузите е направен въз основа на обективни факти и обстоятелства. Това налага делото да се върне за ново разглеждане, като новият съдебен състав задължи приходната администрация да представи доказателствата по ревизията на Ивайло Беров съгласно посочения по-горе протокол. В тази връзка след представянето им, съдът да извърши преценка на паричния поток и формирането на данъчната основа за облагане относно допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да провери по какъв начин е формиран паричния поток на касаторката и както се посочи по-горе чрез съдебно-счетоводна експертиза да установи правилността или не при формиране на данъчната основа съобразно относимите критерии по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът следва да отговори и на възражението на Берова за невключване в общия паричен поток на доходите от наеми, които според нея неправилно приходните органи са третирали извън СИО. С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 АПК да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид изхода на делото разноски не се присъждат на основание чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,