Решение № 7950 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3388/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. С., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение №3442 от 27.01.2026 г. по адм. дело №12395/2025 г. на Административен съд - София - град в частите (съгласно уточнението в съдебно заседание), с които е отхвърлена нейната жалба срещу заповед №ЗАП - 01142 от 04.11.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнитeлна агенция по горите (ИАГ) в частта относно утвърдени инвентаризация на горски територии, ловностопански план и план за дейностите по опазване на горските територии в границите на част от община Созопол и в частта, с която са присъдени разноски по делото. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно като постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му, обявяване на нищожност на заповедта в частта относно утвърждаване на инвентаризацията като горски територии на поземлен имот с идентификатор 67800.34.23, находящ се в землището на гр. Созопол в местността "Света Марина" и изготвените въз основа на данните от инвентаризацията горскостопански и ловностопански карти, ловностопански план и план за дейностите по опазване на горските територии или отмяната на заповедта в същата част, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и произнасяне по молбата й за изменение на решението в частта за разноските. Касационният жалбоподател иска алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ със задължителни указания. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на ИАГ, чрез процесуален представител в писмени бележки и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По първоинстанционното производство е постъпила и молба от 12.02.2026 г. от И. П. С. за изменение на решението в частта за разноските, като се отмени осъждането й за заплащане на разноски на АССГ в размер на 330, 60 евро. Ответникът по молбата за изменение на решението в частта за разноските - изпълнителният директор на ИАГ, не взима становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: АССГ е сезиран със жалба на И. С. срещу цитираната по - горе заповед, в частта й относно поземлен имот с идентификатор 67800.34.23, находящ се в землището на гр. Созопол в местността "Света Марина", с петитум за обявяване на нищожността на заповедта или отмяната й като незаконосъобразна в обжалваната част. АССГ е изложил доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно- процесуалните норми, в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Решението е неправилно в обжалваните части - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано. АССГ, за да приеме, че липсват твърдените от жалбоподателката нарушения на административно - процесуалните норми, е приел в решението на л.142,, че според доказателствата по делото на Интернетстраницата на ИАГ е публикувана покана за обществено обсъждане на 24.07.2024 година. Пред първоинстанционния съд подобно доказателство не е представяно, поради което този извод е направен, без да е събрано по делото цитираното в решението доказателство. Нещо повече - жалбоподателката неколкократно е твърдяла, че при влизане на интернетстраницата на ИАГ не е открила покана за обществено обсъждане и не е могла да присъства на общественото обсъждане, което е нарушило правата й. За пръв път в касационното производство е представена разпечатка от ответника на съобщения от интернетстраница, между които и "Покана за обществено обсъждане на инвентаризацията на горските територии, изработените горскостопански карти, горскостопански план, планове за ловностопански дейности и за дейности по опазване от пожари на ТП ДГС Бургас", с отбелязване за дата на публикуване 24.07.2024 г. и под заглавието надпис "изтегли". Съдържанието на поканата за пръв път също се представя в касационното производство, но то не е изтеглено от интернетстраницата, а е на бланка на РДГ - Бургас, поради което ответникът не е доказал публикуването на покана със съдържанието по чл.49, ал.3 от Наредба №18/07.10. 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии. Липсват мотиви в съдебния акт и дали е спазено изискването на чл.49, ал.4 от Наредба №18/07.10. 2015 г. относно срока, в който следва да се проведе общественото обсъждане след публикуване на поканата - не по рано от 30 дни след публикуване на обявата. Този срок е от значение и за продължителността на периода, в който заинтересованите лица могат да се запознаят с проекта, тъй като през периода от обявата до обсъждането той е на разположение за запознаване. Основателно е и оплакването за липса на произнасяне в съдебния акт по възражението на жалбоподателката, че одобреният с обжалваната заповед проект не съответства на заданието на инвентаризацията в частта относно процесния имот. Жалбоподателката се е позовала на посоченото на л.205 от делото /л.21 от заданието/, абзац предпоследен "Да не се отразяват като горски територии незалесени площи, възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, независимо дали са били отразени върху горскостопанските карти". Не е обсъдено и основателното възражение, че изпълнителят на заданието не е бил включил процесния имот в проекта по причини, обсъдени в кореспонденцията между изпълнителя и собственика на имота, а с протокол от 08.05.2025 година на л.243 - 244 на експертния съвет при ИАГ е наредено включването му. В съдебното решение липсва обсъждане дали заповедта съдържа фактически и правни основания относно включването на процесния имот в обхвата на инвентаризацията и дали такива са посочени и в някой друг документ от преписката, който би могъл да се третира като мотиви на акта. Съдът, въпреки че е цитирал нормата на чл.9, ал.1от Наредба №18/07.10. 2015 г. относно обхвата на инвентаризацията - а именно горските територии, както и териториите, имащи характеристика на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, независимо дали са отразени върху кадастралната карта, или върху картата на възстановената собственост, не е изразил становище, дали процесният имот има характеристика на гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1-7 от Закона за горите или горска територия по смисъла на чл.2, ал.2, т.1-4 от Закона за горите и ако - да, в коя хипотеза. Мотивите по този въпрос са правнорелевантни за преценката дали е налице съответствие на оспорената заповед с приложимото материално право. Основателни са и оплакванията на касаторката, че решаването на този спорен въпрос изискват специални познания от вещо лице - лесовъд, а по делото е назначена експертиза, възложена на вещо лице - геодезист. Предвид изложеното решението като неправилно в обжалваните части - постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се вземе предвид изложеното в предходните абзаци. С оглед отмяната на частта от решението, с която е отхвърлена жалбата на С., следва и отмяна на решението в частта за разноските, което представлява произнасяне, както по касационната жалба в тази част, така и по искането за изменение на решението в частта за разноските. При новото произнасяне по жалбата съдът следва да се произнесе и с диспозитив, съответстващ на петитума на жалбата - а именно в частта на заповедта относно на поземлен имот с идентификатор 67800.34.23, находящ се в землището на гр. Созопол в местността "Света Марина", а не както в обжалвания диспозитив - "в границите на част от община Созопол". При новото произнасяне следва да се отчете влязлото в сила частично прекратяване на производството с първото първоинстанционно решение, което не е обжалвано и не е предмет на настоящата касационна проверка. По направените искания в производството пред ВАС за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе втората първа инстанция на основание чл.226, ал.3 АПК, като вземе предвид и изхода на делото по същество. Предвид изложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение