Определение № 2247 от 14.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2465/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АЙ-ТИ-СИ“ ЕООД срещу частта от въззивно решение № 262 от 18.04.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д. № 408 по описа на съда за 2023 г., с която след частична отмяна на постановеното по делото първоинстанционно решение, също частично са уважени предявените срещу касатора искове по чл. 125, ал. 3 от ТЗ. При запознаване с материалите по делото съставът на ВКС констатира, че в обжалваното въззивно решение е допусната очевидна фактическа грешка. Решаващите мотиви на въззивния съд, за да отмени частично обжалваното пред него първоинстанционно решение и, също частично – да уважи предявените от двете ищци, искове с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ за сумите от по 22500 лв. за всяка от тях, са в смисъл, че за тези им части така предявените искове са основателни. Доколкото по отношение на същите искове първоинстанционното решение е изцяло отхвърлително – за целите им, предявени размери от по 75000 лв. за всяка от ищците, логиката на гореизложеното налага първоинстанционното решение да бъде отменено в частите му, с които така предявените искове са отхвърлени за сумите от по 25000 лв. за всяка от ищците и тези суми да им бъдат присъдени, а за разликата над тях до общо предявените размери, отхвърлителното първоинстанционно решение – да бъде потвърдено. Вместо изложеното, в края на мотивите на въззивното решение по съществото на спора, е прието, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло в частта, с която исковите претенции са отхвърлени за разликата над 22500 лв. до пълните предявени размери от по 75000 лв. /обратно на логиката на мотивите на въззивния съд в тяхната цялост/, и ответникът да бъде осъден да заплати по 22500 лв. на всяка от ищците. В диспозитива на въззивното решение, отново обратно на приетото от въззивния съд досежно основателността на исковете по чл. 125, ал. 3 от ГПК за сумите от по 22500 лв. за всяка от ищците, първоинстанционното решение е отменено не в отхвърлителните му части по тези суми, а за разликата над тях до общо предявените размери от по 75000 лв., осъден е ответникът да заплати суми от по 25000 лв. на всяка от ищците и първоинстанционното решение е потвърдено в останалите му части по тези искове. Налице е вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение, вътрешно противоречие между отделните части на диспозитива му и противоречие между мотивите му в цялост и диспозитива му, което според касационния състав сочи наличието на очевидна фактическа грешка в решението по смисъла на чл. 247 от ГПК, която компетентен да отстрани е постановилият решението въззивен съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение