Определение № 6793 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5626/2026 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. С. К., чрез адв. Тинчев против Определение №1135/25.03.2026 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело №2424/2025 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на Р. С. К., [ЕГН], с адрес: гр. Сандански, [улица], чрез процесуалния си представител адв. Тинчев, със съдебен адрес: гр. София, [адрес], против Решение № 2153-01-90/13.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебния акт, тъй като съдът приложил неправилно материалния закон – чл. 74, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване и отказал да възобнови административното производство по чл. 99, ал. 2 АПК. Посочва се, и че съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото не анализирал представените от страната нови доказателства във връзка с искането. Претендира отмяна на обжалваното определение. Ответната страна – директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт – Благоевград е подал писмено възражение в срока по чл. 232 АПК, с което оспорва частната жалба, като счита същата за неоснователна, а определението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 200, ал. 2 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. С Определение №1135/25.03.2026 г. по адм. дело №2424/2025 г. Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Р. С. К., [ЕГН], с адрес: гр. Сандански, [улица], чрез процесуалния си представител адв. Тинчев, със съдебен адрес: гр. София, [адрес], против Решение № 2153-01-90/13.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград. За да се произнесе в този смисъл съдът е приел, че представените от страната писмени документи – медицинско направление и копие на Амбулаторен лист за изследване на очна патология от Първи частен комплекс по микрохирургия на [заличен текст]-гр. Враца, с дата 16.10.1995 г., не са новооткрити по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, за да се ценят от органа в хипотезата на чл. 74, т. 3 от КСО. Позовал се е на вече издаденото ЕР № 91811 от зас. № 75 от 29.04.2025 г., в което е записано, че лицето се преосвидетелства, а дата на инвалидизиране е 08.07.2009 г., като в случая липсвало валидно експертно решение, в което да е посочено, че лицето е с болести на [заличен текст] от детство. Определението е неправилно. Чл. 103, ал. 2 АПК сочи реда на разглеждане на искането за възобновяване и компетентния орган да стори това, а ал. 3 от същата разпоредба предвижда, че отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV, озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт". Възобновяването на производството е поискано от Р. С. К. на основание чл. 99, т. 2 АПК и чл. 100 АПК - позовавайки се на медицинско направление и копие на Амбулаторен лист за изследване на очна патология от Първи частен комплекс по микрохирургия на [заличен текст]-гр. Враца, с дата 16.10.1995 г. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че релевантността им за преценката на органа дали лицето има право на пенсия за инвалидност в хипотезата на чл. 74, ал. 3 КСО, следва да се извърши от органа в хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК. Напротив, подобни доказателствени средства биха имали правно значение едва във висящото административно производство по преценка правото на пенсия на основание чл. 74, ал. 3 КСО. Този извод се обосновава с предвиденото в чл. 74, ал. 3 КСО, защото разпоредбата има предвид лицата, които са с вродени или придобити трайни увреждания преди постъпване на работа, които придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако имат една година действителен осигурителен стаж. В настоящия случай след като с експертно решение № 91811 от зас. № 75 от 29.04.2025 г., издадено от ТЕЛК към „МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр. Видин, на К. по повод преосвидетелстване, е определена 63 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране - 08.07.2009 г. и срок на инвалидността до 01.04.2028 г., то по отношение на него следва да се приеме настъпило придобито трайно увреждане на здравето. Доколко заболяването на [заличен текст] на лицето е вродено, ще следва да се прецени от органа, който следва да се произнесе в производството по установяване на материалните предпоставки за правото, което претендира лицето, да му бъде отпусната пенсия по чл. 74, ал. 3 КСО, а не в производството по чл. 99, ал. 2 АПК. На следващо място, в противоречие с принципа за служебно начало в съдебния административен процес, първоинстанционният административен съд не е приобщил по настоящото дело административната преписка по издаване на разпореждане [номер]/2140-01-507 от 26.08.2025 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Благоевград. Същата е необходима с оглед преценката на съда дали представените по настоящото дело писмени доказателства отговарят на изискването по чл. 99, т. 2 АПК. В чл. 99, т. 2 АПК е посочено, че влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Характерът на тези доказателства и тяхното съществено значение следва да бъде изяснен съвкупно чрез цялостния анализ на доказателствата за издаване на процесното разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Благоевград. При тези констатации, едва при пълнота на доказателствата във връзка с възникналия правен спор, съдът следва да провери процесуалноправните и материалноправните предпоставки за възобновяване на производството, но по реда на специалната процедура в чл. 99 от КСО, касаеща изменяне или отменяне на разпореждането, с оглед изискванията за законосъобразност на Решение №2153-01-90/13.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е отказано възобновяване на административното производство по подадена молба с вх.№1013-01-402 от 29.10.2025 г. на Р. С. К.. Като е оставил жалбата без уважение при неизяснена фактическа обстановка, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Воден от горното, Върховният административен съд