Определение № 4427 от 02.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4799/2024 г.

Производството е реда на чл.248 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на І г.о., се е произнесъл по реда на чл.288 от ГПК с определение № 3139 от 19.06.2025 г. по настоящото дело, с което не е допуснал касационно обжалване на решение № 659 от 14.06.2024 г. по гр.д. № 728/2024 г. по описа на Окръжен съд- Варна по жалба на П. К.. Съдът е осъдил П. П. К. да заплати на К. П. К. сумата от 2 700лева, направени по делото разноски за адвокатска защита. С молба от 26.06.2025 г. П. К., представляван от особен представител адвокат М., моли определението на съда да бъде изменено в частта за разноските, като бъде намален по размер адвокатският хонорар, заплатен от ответника по касация и възложен като разноски върху касатора, поради прекомерност. Поддържа, че заплатената сума не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на действително положените усилия от процесуалния представител на К. К.. Сочи още, че възнаграждението е заплатено за касационно производство в пълен обем, а по делото не се е достигнало до разглеждане на касационната жалба по същество. Препис от молбата е връчен на К. К., който чрез адвокат А. взема становище с отговор от 04.08.2025 г., че молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е недопустима, а по същество- следва да бъде оставена без уважение. Производството по молбата по чл.248 от ГПК е допустимо, тъй като същата е депозирана в законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК и от легитимирана страна. Възражението на касатора за прекомерност на присъденото с определението адвокатското възнаграждение, е заявено своевременно с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Неоснователно е становището на К. К. за недопустимост на производството по чл.248 от ГПК, поради липса на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Именно в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК касаторът може да заяви довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано с отговора по чл. 287 от ГПК, тъй като препис от последния не се връчва, а определението, с което съдът го е присъдил е постановено в закрито заседание. Разгледано по същество искането по чл.248 от ГПК е основателно. Обсъждайки справедливия размер на възнаграждението на адвоката на ответника съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираното решение при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на ответника е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в който е възразил, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, че формулираните въпроси не са правни и обуславящи решението. Пълномощникът не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание, не е депозирал становища и не е извършвал други процесуални действия по делото, което е приключило в закрито съдебно заседание. Делото пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Разглежданият иск за делба е с цена 34 117лв, съответно делбата е допусната при права ¾ ид.ч. за К. К. и ¼ ид.ч. за П. К.. Посоченият като ориентир при този материален интерес размер на адвокатските възнаграждения, съгласно чл.7, ал.2 от НВАР, възлиза на сумата от 2697лв, а за депозиран отговор на касационна жалба /чл. 9, ал. 3 от Наредбата/ - ¾ от посочения размер. Изложеното налага извод, че заплатеното от Б. М. адвокатско възнаграждение от 2700.00лв. е прекомерно съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК и следва да се намали до сумата 2 000.00лв., която се явява справедлив размер на възнаграждението, като определение № 3139 от 19.06.2025 г. следва да се измени в частта на присъдените разноски съобразно мотивната част на настоящото определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г.о.