Решение № 2313 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби – едната от Министерството на вътрешните работи /МВР/, а другата от Д. Б. М. от гр. София, срещу Решение № 22732/02.07.2025 г., постановено по адм. д. № 12483/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, Първо отделение. Касационната жалба на МВР, подадена чрез главен юрисконсулт, срещу Решение № 22732/02.07.2025 г., постановено по адм. д. № 12483/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, Първо отделение, 45 състав, в частта, с която Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на Д. Б. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно с мораторната лихва за периода 16.04.2024 г. – 11.12.2024 г. и законната лихва от 12.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските. Касаторът – Министерството на вътрешните работи поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е доказано по категоричен начин наличието на неимуществени вреди и причинната връзка между тях и отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Посочва се, че ищцата е посетила психиатър и е диагностицирана преди да бъде връчена заповедта, както и че липсват доказателства за реално проведено лечение (закупуване/прием на изписани медикаменти), а част от медицинската документация е извън исковия период. Иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск изцяло. Касаторът – Д. Б. М., чрез процесуален представител поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не съответства на установените по делото страдания, тяхната интензивност и продължителност, както и на заключението на съдебно-психиатричната експертиза и свидетелските показания. Иска увеличаване на обезщетението, като сочи и доводи относно неправилна преценка на доказателствата. Ответните страни по касационните жалби изразяват становища за неоснователност на жалбата на насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение и изразява становище, че то следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд – София град се е развило по исковата молба на Д. М. против МВР, с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявила обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в общ размер от 25 000 лв. Ищцата е уточнил, че вредите са причинени от незаконосъобразна Заповед № 8121К – 3829/24.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното й правоотношение е прекратено. Първоинстанционният съд е приел за установено, че със Заповед № 8121К – 3829/24.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи служебното правоотношение на Д. Б. М. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл (съкращаване на длъжността), като заповедта е отменена с Решение № 6106/18.10.2023 г. по адм. д. № 4767/2023 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 4741/16.04.2024 г. по адм. д. № 12110/2023 г. на ВАС. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според които вследствие на прекратяването на служебното правоотношение ищцата е преживяла значителен стрес, тревожно-депресивна симптоматика и социална изолация, като е приел, че е налице причинна връзка между отменения акт и настъпилите неимуществени вреди. На основание чл. 52 ЗЗД е определил обезщетение по справедливост в размер на 3000 лв., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон по отношение претенцията за неимуществени вреди. Възраженията наведени от страна на МВР, че липсва причинна връзка между отменения административен акт и вредите, тъй като част от медицинската документация предхожда връчването на заповедта, са неоснователни. Причинната връзка се преценява с оглед цялостната фактическа обстановка. По делото са налице данни за възникнала служебна психотравмена ситуация във връзка с предстоящото съкращаване, ескалация на напрежението в работната среда и последвалото незаконно прекратяване на правоотношението, довело до необходимост от водене на съдебни производства. Първоинстанционният съд правилно е приел, че именно незаконното прекратяване на служебното правоотношение е довело до установените негативни психоемоционални последици. Неоснователни са и доводите за недоказаност на вредите поради липса на доказателства за закупуване на медикаменти. Неимуществените вреди се доказват с всички допустими доказателствени средства, включително свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза, и не се свеждат до разходите за лечение. Събраните доказателства обосновават извода за реално настъпили неимуществени вреди и за пряка причинна връзка между тях и отменения административен акт. По отношение на размера на обезщетението първоинстанционният съд е приложил правилно чл. 52 от ЗЗД, като е съобразил характера и интензитета на преживените страдания, тяхната продължителност, отражението им върху личния и социалния живот на ищцата, както и обстоятелството, че заповедта е отменена след продължително съдебно производство. Определеният размер от 3000 лв. не е явно несправедлив и съответства на установените по делото обстоятелства и на съдебната практика по сходни случаи. Настоящата инстанция не намира основания за неговото изменение. Като е достигнал до извод за осъществен фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е определил обезщетение по справедливост в размер на 3000 лв., първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски по компенсация на страните не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение