Определение № 849 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2991/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ответника община Добричка за допълване на Решение № 11769 от 29.11.2023 г. по адм. дело № 2991/2023 г. на Върховния административен съд в частта му за разноските. От ръководителя на Националния орган по Програма „Интеррег V-А Румъния – България“ 2014-2020 г. не е представено възражение в определения срок. Искането е подадено от процесуално легитимирана страна и при спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. По същество е неоснователно. Искането за присъждане на разноски е направено с молба на адв. В. Георгиева от 18.09.2023 г. Към молбата е приложен списък и служебна бележка, подписана от същия адвокат, в която се посочва, че в полза на Адвокатско дружество „Георгиев и Георгиева“ е платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 388,42 лв. По делото липсват други доказателства за плащане на възнаграждението. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е недоказано. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Въпреки че в представеното по делото пълномощно се съдържат данни за сключен договор за абонаментно правно обслужване, самият договор не е представен по делото, нито доказателства за извършено плащане, поради което не става ясно каква сума и какъв начин на плащане са договорени от страните, на коя дата и в какъв размер е извършено самото плащане. Представената служебна бележка няма характер на разписка и не представлява годно доказателство за установяване на извършения разход. Без правно значение е, че твърдението за извършено плащане е обективирано в писмена форма и документът е наименуван „служебна бележка“. Документът е подписан от същия адвокат, който е осъществил правната помощ, без да са представени доказателства, че такъв разход действително е извършен от общината. Аналогичен е случаят, когато адвокатът твърди в съдебно заседание, че му е заплатено възнаграждение, но не представя доказателства за това. По изложените съображения искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение