Определение № 5051 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 438/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ответника по касация „Дюлгер“ ООД за изменение в частта по разноските на касационното решение. Молбата е обоснована с довод за прекомерност на присъденото на касатора Т. С. В. и поставено в тежест на молителя адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Т. С. В. я намира недопустима, евентуално неоснователна. Молбата е допустима, но неоснователна. Съображения: С касационното решение настоящият състав на Върховния касационен съд е отменил въззивното решение № 197/09.10.2024г. по гр.д. № 195/2024г. на Окръжен съд - Смолян и е отхвърлил исковете по чл. 441 ГПК, предявени от Дюлгер „ООД“ срещу Т. С. В.. С крайния акт и съобразно изхода на спора, настоящият състав на ВКС е възложил в тежест на ищеца разноските по делото в размер на 3418,18 евро, които включват уговорените и изплатени адвокатски възнаграждения за представителството пред трите инстанции. Настоящият състав намира, че преклузивния срок по чл. 80 ГПК касае искането за разноски, но и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Когато делото е приключило с краен акт след проведено открито съдебно заседание и страната, която се позовава на прекомерност, е участвала в него, тя следва да заяви възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу искането за разноски на насрещната страна до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. Такава е и трайно установената практиката на Върховния касационен съд – напр. определение № 36/26.01.2015 г. ч.гр.д. № 5936/2014 г. I-во ГО, определение № 395/08.12.2017 г. по ч.гр.д. № 3689/2017 г., ІІІ-то ГО, определение № 169/09.08.2019 г. по гр.д № 2292/2018 г., І-во ГО, определение № 20/03.02.2021 г. по гр.д. № 2407/2020 г. ІV-то ГО и много други. В случая пред всички инстанции ищецът/касаторът, а сега молител е пропуснал да въведе своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК като защитно средство срещу искането на насрещната страна за разноски, включващи уговорените и заплатени адвокатски възражения. Възможността да стори това е преклудирана, а молбата по чл. 248 ГПК не поправя пропуска. При тези мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд