Определение № 294 от 08.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1104/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна въззивна жалба на Я. З. К. срещу определение № 70/09.03.2022г. по т.д.№ 2566 по описа на ВКС за 2021г.С него е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 238 от 30.07.2018г. по възз.т.д.№ 314/2018г. на Апелативен съд - П., ТО, I състав, с което е потвърдено решение № 101 от 19.03.2018г. по т.д.№ 60/2017г. на Окръжен съд - Смолян за отхвърляне на предявените от молителя искове против „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Основано на оплаквания за незаконосъобразност, искането в частната въззивна жалба е за отмяна на обжалваното определение. С писмен отговор „Интернешънъл Асет Банк“ АД, чрез юрисконсулт С. В., оспорва основателността на частната жалба.Претендира за присъждане на разноски. Съставът на I т.о.отделение, въз основа на поддържаното в частната жалба и отговора и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното определение, намира следното: Производството по т.д.№ 2566 по описа на ВКС за 2021г. е образувано по молба, вх.№ 20211090/23.09.2021г., подадена от Я. К., с искане за отмяна на влязлото в сила решение по т.д.№ 60/2017г. на Окръжен съд - Смолян, потвърдено с решение № 238 от 30.07.2018г. по възз.т.д.№ 314/2018г. на Апелативен съд - П., недопуснато до касационно обжалване с определение № 60371/22.06.2021г. по т.д.№ 2906 по описа на ВКС за 2018г., за отхвърляне на предявените от молителя против „Интернешънъл Асет Банк“ АД отрицателни установителни искове за признаване за установено, че банката не притежава ипотечно право върху придобитите от молителя три самостоятелни обекта в жилищна кооперация в [населено място]. В молбата за отмяна са въведени твърдения за настъпване на следните нови обстоятелства и на обективиращите ги писмени доказателства: Молителят е твърдял, че в периода, в който образуваното по подадената от молителя касационна жалба, т.д.№ 2906 по описа на ВКС за 2018г., е било спряно, по идентични казуси - за същото искане, на същите основания, за имот в същия град, в същата жилищна кооперация, придобит от същите праводатели, по време на действие на същата изсрочена ипотека, са постановени, както следва: По т.д.№ 2992 по описа на ВКС за 2018г., образувано по касационна жалба на С. П. срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението за отхвърляне на предявения от него отрицателен установителен иск против „Интернешънъл Асет Банк“ АД за признаване за установено, че банката не притежава ипотечно право върху придобития от него от същите праводатели самостоятелен обект в същата жилищна кооперация в [населено място], след допускане на обжалването, е постановено решение № 102/13.02.2020г.за отмяна на обжалваното въззивно решение и за уважаване на иска на С. П..По т.д.№ 1280 по описа на ВКС за 2020г., образувано по касационна жалба на Д. Р. срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението за отхвърляне на предявения от нея отрицателен установителен иск против „Интернешънъл Асет Банк“ АД за признаване за установено, че банката не притежава ипотечно право върху придобития от нея самостоятелен обект в същата жилищна кооперация в [населено място], след допускане на обжалването, е постановено решение № 60096/13.09.2021г.за отмяна на обжалваното въззивно решение и за уважаване на иска на Д. Р.. Молителят е твърдял, че в периода, в който е било спряно производството по подадената от него касационна жалба, е постановено и Тълкувателно решение № 3/17.03.2021г. по тълк.д.№ 3/2018г. на ОСГТК на ВКС.На тези твърдения е основано основанието за отмяна по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК. Наред с това, молителят е въвел твърдения, че в съдебните актове, постановени в посочените три съдебни производства, които е твърдяно да са водени срещу един и същи ответник ,„Интернешънъл Асет Банк“ АД, касаещи обособени обекти в същата жилищна кооперация, във връзка със същото ново вписване на същата ипотека на 07.03.2017г., с идентични петитуми, водени по един и същи начин, при изложени един и същи факти и аргументи в защита на претенциите, при представена същата съдебна практика, като молителят Я. К. и С. П. са придобили имотите от същите праводатели, е разрешен по различен начин правният въпрос, включен в предмета на делото, по което се формира сила на пресъдено нещо, относно правното действие на новото вписване на ипотеката спрямо правата на праводателите на ищците, придобили имотите преди новото вписване при действието на първоначалната ипотека, и спрямо правата на ищците. Въведени са твърдения, че молбата за отмяна „е продиктувана от жаждата за справедливост“, тъй като двама приятели –молителят и С. П. са закупили от същите праводатели– А. и А. К. обекти в същия жилищен комплекс, но при защита на правото си на собственост срещу,„Интернешънъл Асет Банк“ АД, единият от тях – С. П. е „запазил“ собствеността върху жилището си, както е „запазила“ своето Д. Р., а молителят е „загубил“ и жилището, и офиса, и гаража си, но продължава да изплаща заемите, с които ги е платил.Молителят се е позовал на Всеобщата декларация за правата на човека, че всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от закона, както и, че всеки човек има право, при пълно равенство, на справедливо и публично разглеждане на неговото дело от справедлив и безпристрастен съд за установяване на неговите права и задължения. На тези твърдения е основано основанието за отмяна по т.4 на чл.303, ал.1 ГПК. В обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, е прието, че сочените от молителя обстоятелства не са обхванати от хипотезите на отмяна на влезли в сила съдебни решения, така, както са предвидени в чл.303 ГПК.Досежно въведените твърдения за настъпването на нови факти е прието, че не са въведени от молителя твърдения за наличието на факти, които са от значение за решаване на делото.За решението, на което се позовава молителят, е прието, че не е от значение за решението, чиято отмяна се иска, тъй като не е идентично с оглед предмет и страни.За посоченото от молителя тълкувателно решение е прието, с позоваване на даденото тълкуване в т.1 от Тълкувателно решение № 7 от 307.2014г. по тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, че то също не може да е основание за отмяна.По отношение на твърденията за осъществено правоприемство /прехвърлянето на имотите от А. и А. К. на молителя Я. К. и на С. П./е прието, че не могат да обусловят основание за отмяна, тъй като правоприемството е осъществено преди процеса. По отношение на твърденията за противоречиво разрешаване на споровете е прието, с позоваване на мотивите към т.5 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2014г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, че те също не попадат в предвидено от закона основание за отмяна, тъй като липсва субективен и обективен идентитет, както и е посочено, че различното разрешаване на правния въпрос, включен в предметите на двете дела, които не са обективно и субективно тъждествени, не е предвидено в закона като основание за отмяна. Съгласно даденото нормативно тълкуване в т.10 на Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.Ето защо, за разрешаване на поставеният с частната въззивна жалба процесуално-правен спор за допустимостта на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение за отхвърляне на исковете му, следва да се даде отговор дали въведените от молителя твърдения кореспондират на фактическия състав на някое от основанията за отмяна по чл.303 ГПК. Следва да бъдат споделени изводите, че не са въведени от молителя надлежни твърдения за наличие на основанието за отмяна по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК. За да е допустима молбата за отмяна на основанието по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК, следва да бъдат въведени от молителя конкретни и надлежни твърдения за фактически обстоятелства - юридически и доказателствени факти, които са новооткрити - съществували са към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, както и обективиращите ги писмени доказателства, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, както и, че същите са относими към предмета на правния спор и са от съществено значение за делото. Въведените от молителя обстоятелства и обективиращите ги писмени доказателства – посочените от молителя решение № 101/13.02.2020г. по т.д.№ 2992/2018г. на ВКС и решение № 60096/13.09.2021г. по т.д.№ 1280/2020г. не отговарят на изискването да са относими и от съществено значение за делото, решението по което се иска да бъде отменено.Те са неотносими към предмета на правния спор, поради липсата на субективен и обективен идентитет на делата, водени между различни страни и за други имоти. Освен това те не са и нови по см. на т.1 на чл.303, ал.1 ГПК, а имат характер на нововъзникнали след приключване на 04.07.2018г.съдебното дирене в производството, в което е постановено влязлото в сила решението, чиято отмяна се иска/ възз.т.д.№ 314/2018г. на Апелативен съд - П./. Не съответстват на основанието по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК и въведените от молителя твърдения, основани на Тълкувателно решение № 3/17.03.2021г. по тълк.д.№ 3/2018г. на ОСГТК, тъй като последващо тълкувателно решение не може да бъде основание за отмяна на влязло в сила решение, предвид даденото нормативно тълкуване в т.1 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС. Следва да бъдат споделени и изводите, че не са въведени от молителя надлежни твърдения, кореспондиращи на основанието за отмяна по т.4 на чл.303, ал.1 ГПК. За допустимостта на молбата за отмяна на основанието по т.4 на чл.303, ал.1 ГПК следва да бъдат въведени от молителя конкретни и надлежни твърдения, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди решението, чиято отмяна се иска, друго влязло в сила решение, което му противоречи. Съгласно мотивите към т.5 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2014г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, на които се позовава молителят, молба за отмяна би била допустима при въведени твърдения за пълно съвпадение между страните по делата и, заедно с това, и за обективно тъждество, изразяващо се в това, че делата имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело,. В случая въведените твърдения и данните по делото сочат за липса на субективен и обективен идентитет, тъй като делата, са водени между различни страни и за различни имоти. Не могат да обосноват допустимостта на молбата за отмяна въведените от молителя твърдения за противоречиво разрешаване на посочения от него правен въпрос, включен в предметите на дела, които не са обективно и субективно тъждествени, тъй като подобно основание за отмяна не е предвидено в процесуалния закон. Поради изложеното, тъй като въведените от молителя твърдения не попадат в нито една от предвидените от процесуалния закон основания за отмяна по чл.303 ГПК, молбата за отмяна е недопустима и не може да се постави на разглеждане по съществ. При съвпадане с крайните изводи, обжалваното определение следва да се потвърди. На „Интернешънъл Асет Банк“ АД следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговор на частната жалба в размер на 100лв. Мотивиран от това, съставът на I т.о.