Определение № 13379 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11497/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 във връзка с чл. 201, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от КАМАРА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ (КАБ), представлявана от арх. В. М., чрез процесуален представител юрк. Е. Ушакова, против разпореждане № РоткЗОП-214 от 15.11.2024г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Твърди се, че с жалба с вх. № ВХР-2120/01.11.2024г. действително са оспорени два акта на възложителя, но предвид безспорната свързаност помежду им, КЗК е следвало да образува едно производство по жалбата след внасянето на една държавна такса от 4500лв. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на преписката на КЗК с указания за разглеждане на жалбата, така както е подадена, срещу решението на възложителя за откриване на процедурата и срещу решението му за одобряване на промени в условията по обявена процедура, в рамките на едно производство, за което е внесена държавна такса. Ответникът – заместник-кмет „Дигитализация, европейски политики, бизнес развитие и образование“ при община Пловдив представя писмен отговор на частната жалба, в който развива подробни съображения за нейната неоснователност, поради което моли да бъде оставена без уважение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а, ал. 1, изр. първо ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: В Комисията за защита на конкуренцията е депозирана жалба от КАМАРА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ, заведена в деловодството на КЗК с вх. № ВХР-2120/01.11.2024г., срещу решение № F576646/04.10.2024г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка и решение № F598981/21.10.2024г. за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация, издадени от заместник-кмет „Дигитализация, европейски политики, бизнес развитие и образование“ при община Пловдив, по „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и СМР) за изпълнение на обект: „Изграждане на нова сграда на СУ „Св. Патриарх Евтимий“ – гр. Пловдив, в УПИ IV-514.2000, гр. Пловдив, ПИ № 56784.514.2000 по КККР на гр. Пловдив“, по Програма Изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2024-2027, Модул 2 „Държавни и общински училища – изграждане на нови сгради, както и пристрояване, надстрояване и реконструкция на съществуващи“, Дейност 1 – изграждане на нови сгради за училища, финансирана от МОН. С писмо изх. № СНР-755/06.11.2024г., подписано от председателя на КЗК, КАМАРА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ (КАБ) е уведомена, че жалбата й не отговаря на изискванията по чл. 199, ал. 2 и 3 ЗОП, като на основание чл. 199, ал. 4 ЗОП на организацията е даден 3-дневен срок, в който да отстрани констатираните нередовности, като уточни предмета на оспорване, а в случай че поддържа оспорване и на двата акта на възложителя, да заплати държавна такса в размер на 4500 лв. за всеки отделен акт, като представи съответно жалба/жалби срещу посочените решения, както и доказателства за изпращане на жалбата до възложителя. В срока за изпълнение на указанията по преписката е постъпило становище от КАБ, с което е изразено несъгласие с дадените указания в частта, касаеща дължимата държавна такса, както и в частта за разделяне на жалбата за разглеждане в две самостоятелни производства. Отбелязано е, че решението за откриване на процедурата и решението за одобряване на промени в условията по обявена процедура са свързани, тъй като касаят условията на процедурата, и когато е подадена жалба едновременно срещу двата акта, следва да бъде образувано едно производство пред КЗК, за което да се внесе една такса. При което е счетено, че не се налага конкретизиране или промяна на формата на обжалването, нито се дължи още една такса от 4500 лв., и е направено искане КЗК да измени указанията си в този смисъл. Алтернативно, в случай че КЗК не предприеме такива действия, е поискан допълнителен срок за уточняване на жалбата и евентуално довнасяне на дължимата държавна такса, както и е направено уточнение, че внесената до момента държавна такса е за разглеждане на жалбата срещу решението за откриване на процедурата. Към становището е приложено платежно нареждане за внасяне на държавна такса за жалба с вх. № ВХР-2120/01.11.2024г. При тези данни председателят на Комисията за защита на конкуренцията е приел, че жалбата на КАБ е насочена срещу две решения на възложителя, които представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗОП, подлежащи на самостоятелно обжалване пред КЗК по реда на чл. 196, ал. 1 ЗОП, предвид което за оспорването на всеки от тях се дължи отделна държавна такса. Съобразено е направеното уточнение, че внесената държавна такса е за разглеждане на жалбата срещу решението за откриване на процедурата, при което е направен извод, че КАБ не е изпълнил дадените му указания в цялост, тъй като не е представил отделна жалба срещу решението за одобряване на промени в условията по обявена процедура и не е внесъл държавна такса в размер на 4500 лв. за образуване на производство. По заявеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса или удължаване на срока за внасяне на държавна такса е отбелязано, че Законът за обществените поръчки е специален и КЗК не разполага с подобни правомощия. По тези съображения с обжалваното разпореждане № РоткЗОП-214 от 15.11.2024г., председателят на КЗК, на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП, е отказал да бъде удължен срока за отстраняване на нередовностите по чл. 199, ал. 4 ЗОП; отказал е да бъде образувано производство по реда на ЗОП по жалба с вх. № ВХР-2120/01.11.2024г. срещу решение № F598981/21.10.2024г. за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация на заместник-кмета „Дигитализация, европейски политики, бизнес развитие и образование“ при община Пловдив и е върнал жалбата на КАБ срещу този акт на възложителя. Обжалваното разпореждане е правилно. В нормата на чл. 22, ал. 1, т. 1-12 ЗОП са посочени различните решения, които възложителите издават, в зависимост от вида и етапа на процедурата. Такива са решенията за откриване на процедурата (т. 1) и за одобряване на промени в условията по обявена процедура (т. 2, изм. - ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 01.02.2024 г., с наименование преди изменението – решение за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация, както е означено оспореното решение № F598981/21.10.2024г.). Според чл. 196, ал. 1, т. 1 ЗОП на обжалване по реда на тази глава (Глава двадесет и седма - Производство по обжалване) подлежи всяко решение на възложителите по процедура за възлагане на обществена поръчка, включително въз основа на рамково споразумение, динамична система за покупки или квалификационни системи. В случая с жалба с вх. № ВХР-2120/01.11.2024г. са оспорени две решения на възложителя, издадени на основание чл. 22, ал. 1, т. 1, съответно т. 2 ЗОП, които макар и постановени в рамките на една възлагателна процедура, представляват отделни актове, подлежащи на самостоятелно оспорване пред КЗК. Не води до друг извод обстоятелството, че решенията са свързани, тъй като касаят условията на процедурата, както неоснователно се твърди в частната жалба. Това че е налице връзка между решенията не изключва техния самостоятелен характер и възможността за отделното им оспорване, по аргумент от чл. 196, ал. 1 във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП. След като в една жалба са обективирани оспорвания срещу два акта, за всяко оспорване се дължи отделна държавна такса, в каквато насока са и дадените указания по реда на чл. 199, ал. 4 ЗОП, с оглед образуване на отделни производства пред КЗК. На по-късен етап КЗК може да обедини преписките в общо производство под общ номер, ако прецени, че е налице основанието по чл. 213 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 214 ЗОП. При което и с оглед изричното уточнение, че внесената държавна такса е за разглеждане на жалбата срещу решението за откриване на процедурата, законосъобразно с обжалваното разпореждане е отказано да бъде образувано производство по жалбата срещу решението за одобряване на промени в условията по обявена процедура и същата е върната. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразен отказ да бъде удължен срока за изпълнение на дадените от КЗК указания. Правилно е прието от КЗК, че в специалния ЗОП няма регламентиран ред за удължаване на срок за отстраняване на нередовности на жалба до КЗК, поради което същият не може да бъде удължен. Освен това, искането, обективирано в уточнителната молба-становище, е било да се предостави допълнителен срок за „евентуално“ довнасяне на дължимата държавна такса, в случай че КЗК не измени указанията си за внасяне на отделна държавна такса по всяко оспорване. Видно е, че пропускът да се изпълнят указанията в цялост в преклузивния 3-дневен срок не се дължи на изтъкнати уважителни причини, а на субективното виждане на жалбоподателя, че КЗК дължи разглеждане на жалбата му, както е подадена, в рамките на едно производство, за което е внесъл една държавна такса в размер на 4500 лв., което изключва основателност на така заявеното искане. С оглед на гореизложеното, законосъобразно е отказано да бъде удължен срока за отстраняване на нередовностите по жалбата, както и законосъобразно е отказано да бъде образувано производство по жалбата срещу решение № F598981/21.10.2024г. на възложителя на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗОП – не са отстранени нередовностите в срока по чл. 199, ал. 4, и жалбата срещу този акт е върната съгласно чл. 201, ал. 2 ЗОП. По изложените съображения обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,