Определение № 58 от 02.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 22/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Т. дирекция на Национална агенция по приходите – гр. П., за отмяна на влязло в сила като необжалваемо решение № 463 от 04.07.2008г. по в.гр.д. № 327/2008г. на П. окръжен съд, с което по жалби на ТД на НАП – гр. П. и „С”АД, гр. П., е потвърдено действието на ДСИ при Районен съд - гр. П. по изп.д. №Ч20/2005г. по описа на СИС при РС-гр. Пещера, изразяващо се в издаване на постановление за възлагане на недвижим имот от 17.01.2008г. В молбата за отмяна се излагат съображения, че с решение №2 от 02.01.2008г. по гр.д. №945/2007г. на Окръжен съд – гр. П. е отменено постановление за възлагане на недвижим имот от 03.09.2007г. Молителят сочи, че с двете съдебни решения са постановени две противоположни разрешения на едно право на възлагане спрямо едно и също лице, която хипотеза счита за близка до уредената в чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. С допълнителна молба от 10.11.2008г. се сочат допуснати процесуални нарушения при разглеждането и постановяването на решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по молбата Д. Ц. Т. от гр. П., счита молбата за недопустима по съображения в писмен отговор. „С”АД счита молбата за отмяна за основателна по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно нормата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго невлязло в сила решение, което му противоречечи. Решението, отмяната на което се иска, е постановено на 04.07.2008г. и е влязло в сила като необжалваемо. Постановеното преди него решение, на което молителят се позовава също е влязло в сила като необжалваемо, при които данни изложените в молбата за отмяна обстоятелства могат да се субсумират като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Въпросът за наличието на идентичен предмет на двете производства е въпрос по основателността за молбата за отмяна, а не по допустимостта й. Решението, отмяната на което се иска, е постановено на 04.07.2008г. и е влязло в сила като необжалваемо /чл.334, ал.4 от ГПКотм./ с обявяването му - в срочната книга на съда. Данните по делото за номериране на решението и връщането на 10.07.2008г. на изпълнителното дело, ведно с препис от постановеното съдебно решение, сочат, че към тази дата – 10.07.2008г. решението е влязло в законна сила. Тъй като молбата за отмяна е подадена на 03.11.2008г., то тя се явява подадена след срока по чл.305, т.4 от ГПК. С разпоредбата на чл.305 от ГПК е предвиден срок, в който може надлежно да се упражни правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно чл.305, т.4 от ГПК срокът за подаване на молбата за отмяна в случаите по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК е тримесечен от деня на влизане в сила на последното решение. И тъй молбата за отмяна е подадена близо четири месеца след като последното решение /решението, чиято отмяна се иска/ е влязло в сила, срокът по чл.305, т.4 от ГПК е изтекъл преди подаването на молбата за отмяна. Отмяна на влязло в сила съдебно решение не е допустима, ако тя е поискана след изтичане на сроковете по чл.305 от ГПК. Срокът по чл.305 от ГПК е преклузивен и за него съдът следи служебно. При неспазен срок по чл.305 от ГПК се преклудира правото на страната да иска отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата за отмяна се явява процесуално недопустима. С допълнителната молба са изложени обстоятелства, с оглед на които се иска отмяна, но те не са такива по смисъла на някое от основанията за отмяна по чл.303, ал.1 от ГПК, които са изчерпателно посочени в закона. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.