Определение № 2706 от 27.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2467/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. З. Б., чрез адвокат З. П., срещу определение № 631/05.04.2023 г. по гр. д № 753/2023 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила решение № 258/13.07.2022 г. по гр. д. № 281/2022 г. на Окръжен съд - Русе. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Твърди се, че е налице ново обстоятелство, което се е формирало по време на процеса, но едва след преглед при специалист е установено като увреждане. Представено е медицинско направление от 26.09.2022 г., съгласно което, вследствие нарушаването на вътрешната структура на коляното и мерките за предотвратяване на постоянните променливи болки чрез използване на наколенка на левия крак, в областта на прасеца на ищеца са се образували повърхностни разширени вени, като според мнението на лекуващия лекар има и вътрешни разширени вени. Твърди се наличие на ново обстоятелство, имащо връзка с предмета на правния спор за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение в отхвърлителната му част. Предвид изложеното, моли определението да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че молителят няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, защото предявеният от него частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен в пълния му размер и съответно липсва правен интерес от предявяване на молбата за отмяна.Няма каквито и да било фактически твърдения и приложени доказателства за реално направени разходи за лечение, поради което не може да се приеме, че се сочат нови обстоятелства или нови доказателства, имащи връзка с предмета на правния спор за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които да могат да обосноват отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение в отхвърлителната му част. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правилно е прието, че за молителя не е налице интерес от отмяната на влязлото в сила решение в частта относно предявения частичен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Така предявеният иск е уважен изцяло, като по този начин с влизане в сила на решението в правната сфера на ищеца е настъпил един положителен правен резултат. Ето защо последният не разполага с интерес от отмяната на решението в посочената част. Съгласно т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2021 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови писмени доказателства са новооткрити такива, които обективно са съществували по време на висящността на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, но с които страната по обективни причини не е могла да се снабди и да представи своевременно, за да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението. Във връзка с предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди същият не сочи нови обстоятелства, нито е представил нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят не твърди, че е извършил разходи за лечение на разширени вени и не представя доказателства за това. В молбата се посочва единствено, че е налице вероятност от настъпване на имуществени вреди в бъдеще, но не и че такива са били налице при решаването на делото, респ. че не са могли да му бъдат известни. Предвид изложеното, правилен е изводът в обжалваното определение, че молбата за отмяна не съдържа твърдения за наличието на нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото. Доколкото молбата не може да се подведе под фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то следва да се приеме, че същата е недопустима. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.