Решение № 916 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8662/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез пълномощника юрисконсулт А. Стоянова, срещу решение № 2047 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело № 240/2025 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменена издадена от него заповед № 8121К-1913/26.02.2025 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява, че отправеното до служителя предложението за заемане на подходящи длъжности е било ясно, но той не го е приел, което е равнозначно на отказ. Поискал е да му се предложат други вакантни длъжности каквито е имало, но органът не е бил задължен да предлага всички такива измежду които служителят да направи избор. Предлагането на длъжност в друго населено място не свидетелства за формално изпълнение на процедурата, тъй като служителят е заемал длъжност в структура - ГДБОП, която е с териториална компетентност за цялата страна. По изложените съображения иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издадената от него заповед или връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Г. И. П., чрез пълномощника адвокат В. Великов, в представено писмено становище, оспорва жалбата и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното правоотношение на държавния служител в МВР - Г. И. П., на длъжност „разузнавач ІV степен“ в сектор 03 към отдел 14 при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. За да отмени заповедта съдът е установил, че тя е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, материалния закон и неговата цел. Установено е, че с представена заповед от 15.01.2025 г. на министъра е закрит съответния отдел с три сектора, за да бъде трансформиран в отдел с ново наименование със същия брой сектори и от щата на ГДБОП са съкратени посочен брой щатни бройки, включени в резерва на МВР. При посочените първоначални щатни бройки в отдела преди промяната, е създаден новия отдел, в който са включени с две по-малко щатни бройки, разпределени в три сектора, като в сектора където бил назначен Г. П., са били включени посочен брой щатни бройки, като са били преназначени съответния брой служители. П. не е бил преназначен от органа на останалата незаета щатна бройка в сектора поради предприета процедура по преназначаване на служител на нея, който до тогава е бил командирован. Съдът е установил, че преназначаването на командирования служител е извършено след издаването на атакуваната пред него заповед, поради което е налице заобикаляне на закона. Освен това процедурата по чл. 226, ал. 5 ЗМВР по предлагането на друга длъжност на служителя П. е извършена формално и не е налице негов отказ за заемането й. Предложените длъжности не са били подходящи за него, тъй като едната изисквала познания по математика и компютърни науки, каквато квалификация той не притежава, а за втора впоследствие е установил, че е за сектора на ГДБОП в Хасково (до тогава той е работел в Русе), при установени от съда налични множество свободни други места, включително и в новосъздадения сектор, съпоставено с ясно изразеното желание за запазване мястото на работа от страна на П., поради семейни причини. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Фактите по направените възражения са подробно обсъдени в обжалваното решение, чиито мотивите настоящата инстанция споделя по реда на чл. 221, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички изразени от страните доводи, като приетите за установени факти съответстват на представените по делото доказателства. Наличието на свободна щатна бройка към момента на прекратяване служебното правоотношение на П. води до несъмнен извод, че не е налице ефективно съкращаване на неговата длъжност, а заемането й от командирован служител, който едва впоследствие е бил назначен на нея, не променя тази факт. Касационният жалбоподател не е изложил възражения срещу тази част от мотивите на атакуваното решение. По отношение изразените пред настоящата инстанция доводи следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал нормата на чл. 226, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗМВР. Тя въвежда изрично изискването служителят да е отказал да заеме друга предложена му длъжност, подходяща за него. В ЗМВР не се съдържа дефиниция на „подходяща“ длъжност, поради което преценката следва да е конкретна, но и изрично обоснована от административния орган, тъй като обуславя наличието на юридически факти със съществено значение за законосъобразността на заповедта по чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР. В тази връзка безспорно установения по делото факт, че на съкратения служител не са предложени вакантните длъжности, описани в представеното на съда удостоверение № 1266р-13807/03.06.2025 г., сочи на формално изпълнение на административната процедура, разписана в чл. 226, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР, вр. чл. 7 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и препращащата към нея Наредба № 8121з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР. Обоснованото фактическо установяване на съда относно наличието на други свободни длъжности, които са и подходящи за заемане от съкратения служител към датата на издаване на заповедта, съставлява отрицателна предпоставка на упражненото правомощие по чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР. С оглед на изложеното, не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение