Определение № 132 от 04.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2223/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на Н. – адв. Т. Я. за допълване на определение № 600/18.07.2016 г. в частта относно разноските. С определението съставът на ВКС, ТК, ІІ-ро ТО не е допуснал касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК на решение № 568/20.03.15 г. по в.гр.д.№ 3312/2014 г. на САС, ГО, 10-ти състав в обжалваната от Е. М. Т. и Д. И. Т. част – относно неприсъдени законни лихви върху обезщетенията за неимуществени вреди в размер на 126 000 лв. за всеки от тях за периода от 15.04.2011 г. до 09.04.2013 г. Своевременно ответникът по касация е поискал присъждане на сторените за защитата му пред настоящата инстанция разноски в размер на 8 700 лв., съобразно данъчна фактура № 3007/26.06.2015 г., заплатени според договорката по банков път на 10.07.2015 г., представляващи адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба. По искането за разноски съставът на съда е пропуснал да се произнесе при постановяване на крайния си акт. Насрещните страни, чрез процесуалния си представител адв. Щ., с депозиран писмен отговор изразяват становище за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК, евентуално правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Според тях, молбата би била основателна за сумата от 1 558.93 лв., с оглед материалния интерес и нормата на чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за М.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по искането, съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради основателност на възражението с правно основание чл.78 ал.5 ГПК. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8 700 лв. е прекомерно, доколкото единственият спор между страните е бил по въпроса, от кой момент Н. дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съдът, като пресметна обжалваемия интерес, и при съобразяване с нормите на чл.7 ал.2 т.4 и чл.9 ал.3 от НМРАВ /основанието за заплащането на възнаграждението е именно изготвяне на отговор по касационна жалба/, намира, че в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено редуцирано възнаграждение в размер на 2 000 лв., до който размер искането по чл.248 ГПК следва да бъде уважено. Мотивиран от горното, съставът на ВКС, ТК, ІІ отделение