Определение № 761 от 26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5352/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на M. Н. М., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат Ю. М., срещу разпореждане № 1484/09.09.2015г. по в. ч. гр. дело № 247/2015 г. по описа на Апелативен съд-Варна, с което е върната частната и касационна жалба с вх. № 4439/09.07.15 г., подадена против определение №361/29.05.2015 г. по същото дело. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за увеличаване цената на иска е окончателно и не подлежи на обжалване. Жалбоподателката излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди, че определението, с което се увеличава цената на иска прегражда развитието на производството, тъй като обвързва ищеца с внасяне на държавна такса. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определение № 361/29.05.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 247/2015 г. въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение № 3545/03.04.2015 г. по гр.д. №3021/2014 год. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е увеличена цената на предявения иск. За да е допустимо обжалването на въззивното определение с частна жалба пред ВКС, е необходимо да са налице условията на чл. 274, ал. 3 ГПК. В случая съдебният акт, с който се увеличава цената на иска, не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Следователно въззивното определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционното определение, не попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. То не и от кръга на определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Производството за определяне цената на иска по чл. 70, ал. 1 и 2 ГПК е несамостоятелно, развиващо се в рамките на исковото производство, като с него се разрешава предварителен за исковия процес въпрос относно паричната оценка на заявеното с исковата молба спорно право. Следователно частна касационна жалба срещу въззивно определение, постановено на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 70, ал. 2 ГПК, е процесуално недопустима. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС /определение № 351/07.05.2012 г. по ч.гр. д. № 153/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и определение № 541 от 05.08.2014 г. по ч. т. д. № 1798/2014 г., ІІ ТО на ВКС, ІІ т.о./ По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.