Определение № 11941 от 06.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Добрич, подадена чрез пълномощник адвокат И. Гемков. Жалбата е срещу разпореждане №1692 от 05.09.2024г., постановено по адм. дело №442/2024г. по описа на Административен съд – Добрич, в частта му, с която спряно предварителното изпълнение на заповед №1309/30.08.2024г. на кмета на Община Добрич до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и Претендира се отмяна на обжалваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено искането за спиране предварителното изпълнение на административния акт. Ответникът – „Център за бизнес и култура“ АД, с представен отговор на частната жалба, изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.166, ал.3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното разпореждане Административен съд – Добрич е спрял предварителното изпълнение на заповед №1309/30.08.2024г. на кмета на Община Добрич до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице достатъчно доказателства, които да обосноват настъпването на сериозни неблагоприятни последици за дружеството от предварителното изпълнение на заповедта. Съдът е счел, че предварителното изпълнение на акта би довело до невъзможността оспорващото дружество да изпълни договорните си задължения и да осигури несмущаваното ползване на сградата от „Международен колеж“ ООД, а оттам и от трите учебни заведения - „Висше училище по мениджмънт“ – Варна, Сдружение „Частна профилирана гимназия по туризъм и предприемачество Райко Цончев“ – Добрич и Сдружение „Частно основно училище Мария Монтесори“ – Добрич, ползватели на сградата по сключени договори за наем. Фактът, че няколко училища ще бъдат възпрепятствани да обезпечат нормалното протичане на образователния процес и упражняването на конституционно гарантираното право на образование на своите ученици и студенти говорело за наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на защитените от законодателя обществени интереси. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Или условията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на закон са ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Правилно административният съд е приел с обжалваното разпореждане, че жалбоподателят е представил доказателства, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна и трудно поправима вреда. При преценка на изложените доводи към искането по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, правилно административният съд е счел искането за основателно. Предварителното изпълнение на заповедта ще нанесе на оспорващия значителни и трудно поправими вреди ако бъдат счетени за основателни доводите му, че владее имота на правно основание, респ. ако бъде отменена оспорената заповед №1309/30.08.2024г. на кмета на Община Добрич. Тези вреди касаят преустановяване ползването на имота, представляващ масивна четириетажна административна сграда със застроена площ от 4372,20кв.м. и разгърната застроена площ от 18493,80кв.м., находяща се в гр.Добрич, ул.„България“ №3, за периода на оспорване на заповедта, както и разходи във връзка с невъзможността оспорващото дружество да осигури несмущаваното ползване на сградата от „Международен колеж“ ООД, а оттам и от трите учебни заведения, ползващи реално сградата. От данните по делото се установява, че между страните съществува висящ спор за собственост по гр.дело №456/2024г. на Окръжен съд – Добрич, с евентуален иск за признаване на безсрочно право на ползване на имота, предмет на оспорената заповед. Предварителното изпълнение на заповедта ще нанесе на „Център за бизнес и култура“ АД значителни и трудно поправими вреди ако бъде отменена оспорената заповед №1309/30.08.2024г. Тези вреди касаят ограничения в ползването на имота за определен период от време за „Център за бизнес и култура“ АД, респ. невъзможността оспорващото дружество да осигури несмущаваното ползване на сградата от „Международен колеж“ ООД и от трите учебни заведения, ползващи реално сградата. Същевременно първоинстанционният съд правилно е отчел, че реални ползватели на имота са трите учебни заведения. Предварителното изпълнение на оспорената заповед би смутило и ограничило нормалното протичане на образователен процес на техните ученици и студенти. Това правилно е отчетено като обществен интерес за спиране изпълнението на оспорената заповед. Действително трите учебни заведения ползват имота, предмет на оспорваната заповед, по силата на договори за наем със срок до 31.12.2024г. Скорошното изтичане на срока по договорите за наем обаче не може да изключи уважаване на искането при преценката по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, тъй като към момента на постановяване на обжалваното разпореждане трите учебни заведения са били ползватели на имота, предмет на оспорената заповед. Във връзка с доводите в частната жалба, действително едно от условията по чл.166, ал.2 от АПК е, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Обаче в хода на производството по искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение са представени писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства. Такива са установените факти, че реално ползватели на имота са три учебни заведения, както и че между страните съществува висящ спор за собственост, при евентуалност – за ползване на имота, предмет на оспорената заповед. Тези факти на са били предмет на преценка при издаване на оспорената заповед, затова правилно са отчетени при искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта. От значение е също, че ползването на изземвания имот до приключване на съдебното производство по обжалване на заповедта за изземване, не застрашава живота и здравето на гражданите и не засяга особено важни държавни или обществени интереси, нито от по-късното й изпълнение ще последва значителна или труднопоправима вреда за трети лица. Предвид това, вредата на оспорващия може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. Тези обстоятелства правилно са преценени от съда като обуславящи хипотезата на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, при наличието на която следва да бъде спряно предварителното изпълнение на обжалвания акт до приключване на съдебния спор по неговата законосъобразност. Противно на доводите в частната жалба, за спиране на предварителното изпълнение на заповедта не се изисква вредите да са конкретизирани в посочен от оспорващия размер. А често (както е и в случая), това е и невъзможно, тъй като при подаване на искането за спиране изпълнението на заповедта не е ясно колко ще продължи ограничението в ползването на имота и следващите се от тава ограничения. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно и не страда от релевираните с частната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,