Определение № 2466 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1402/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от М. Д. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 94 от 16.08.2022 г. по гр. дело № 924/2021 г. на Върховния касационен съд, ГК, IV г. о., в частта, с която е отменено въззивно решение по гр. дело № 160/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново и потвърденото първоинстанционно решение по гр. дело № 126/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч за отхвърляне на предявените срещу него искове по чл. 45 от ЗЗД за заплащане съответно на сумите от 15000 лева и 5000 лева, и е постановено друго за осъждането му да заплати на Б. Т. Б. сумата 15000 лева и Г. П. Б. сумата 5000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от публикуване на неверни и клеветнически твърдения в публикации на електронния сайт „Троян прес“ съответно в периода 14.06.2017 г. – 05.03.2019 г. и 22.07.2018 г. – 05.03.2019 г., и разноски по производството. В молбата за отмяна молителят се позовава на ново писмено доказателство, което твърди да опровергава авторството на част от процесните публикации, от които като съвкупен резултат е определено и присъдено обезщетението за неимуществени вреди. Позовава се на влязла в сила на 15.11.2023 г. оправдателна присъда от 12 декември 2022 г. по НЧХД № 6827/2019 г. на СРС, образувано на 11.03.2019 г. по подадена срещу него частна тъжба на Б. Б. - ищец по исковото производство, за извършени престъпления по чл. 148 във вр. с чл. 146 и чл. 147 от НК, представляващи квалифицирани обида и клевета, отправени чрез публикуване на 29 статии в електронния сайт „Троян прес“ през периода от 10.09.2018 г. до 03 март 2019 г., на който бил главен редактор в посочения период. Излага, че инкриминираните публикации, за които е оправдан с влязлата в сила присъда по тъжбата на Б. Б., представлявали част от статиите по исковото производство и изрично описани в т. 29 – 47 от исковата молба, които като съвкупен резултат с другите обосновали определяне на обезщетението за неимуществени вреди на Б. Б. (наричан първи ищец в молбата). Постановената присъда, която изключвала авторството му на статиите, съгласно чл. 300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд и представлявала основание за отмяна на влязлото в сила осъдително решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответниците Б. Т. Б. и Г. П. Б., навеждат доводи за недопустимост на молбата поради липсата на твърдяното основание за отмяна на влязлото в сила решение, а при евентуалност - за нейната неоснователност. Претендират присъждане на разноските. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., при проверката на допустимостта на молбата за отмяна, намира, че са налице предпоставките на процесуалния закон за разглеждането й в открито съдебно заседание само по отношение на Б. Т. Б., но не и по отношение на Г. П. Б., за които влязлото в сила решение има благоприятни правни последици. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от молителя на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от предвидените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. При липса на ясно и мотивирано изложение на обстоятелствата, при чието наличие на които се осъществяване някое от предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. Такава молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане (в този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 7 от 17.05.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). В случая в молбата се съдържат надлежни твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК само по отношение на Б. Б. от лицата, в полза на които е постановено влязлото в сила решение. С последното, постановено след касационно обжалване от Г. Б. и Б. Б., ВКС е отменил част от въззивното решение за отхвърляне на предявените от тях против М. Д. искови претенции и го е осъдил да заплати на Б. Б. сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неверни и клеветнически твърдения и обиди в публикации на електронния сайт „Троян прес“ в периода от 14.06.2017 г. до 05.03.2019 г., заедно със законната лихва от 07.03.2019 г. и разноски по производството от 7065 лева, а на Г. Б. сумата от 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неверни и клеветнически твърдения и обиди в публикации на електронния сайт „Троян прес“ в периода от 22.07.2017 г. до 05.03.2019 г., заедно със законната лихва от 07.03.2019 г. и разноски по производството от 2335 лева. Наведените в молбата твърдения на молителя М. Д. за наличие на влязла в сила присъда, с която същият е оправдан по повдигнатото му по частна тъжба на Б. Б. обвинение за престъпления във връзка с част от процесните статии, за което е осъден да заплати обезщетение на чл. 45 от ЗЗД по приключилото гражданско дело, релевира основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, но само по отношение на тъжителя и ищец Б. Б.. Влязлата в сила присъда за установяване на релевантен за спора факт, каквито твърдения се съдържат в молбата на молителя и които обаче не го определят като общ за ответниците по молбата (ищци по приключилото гражданско дело), представлява ново доказателства и като такава очертава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, респ. води до нейната допустимост по отношение на Б. Б., а доводите на последния като ответник по молбата в обратния смисъл – неоснователни. При данните за влизане в сила на присъдата по наказателното дело на 15.11.2023 г. и датата на подаване на молбата за отмяна – 08.02.2024 г., следва извод, че същата е подадена и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което тя следва да се допусне за разглеждане в съдебно заседание по отношение на Б. Б.. За разглеждането на очертаното от изложените в молбата твърдения основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК доказателственото искане на молителя по чл. 186 от ГПК за изискване на наказателното производство се явява неоснователно и ненужно. Молбата по отношение на Г. Б. е процесуално недопустима. Изложените в молбата твърдения не са за обстоятелства, които да са релевантни за правния спор с Г. Б. и търсената от последния деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на молителя М. Д., т.е. същите не са били включени във фактическия състав, предпоставил реализираната на молителя имуществена отговорност по отношение на Г. Б. с решението, поради което проверката на Върховния касационен съд по същество - дали доказателството е ново и има съществено значение за изхода на делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се явява безпредметна. Молителят в случая излага твърдения за постановяване на оправдателна след влизане в сила на решението по иска по чл. 45 от ЗЗД присъда за инкриминирани деяния по наказателното производство, образувано по тъжба на Б. Б., и я представя, но тези твърдения не могат да обосноват наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и по отношение на Г. Б.. Инкриминираните в тъжбата по чл. 80 от НПК деяния и по които е постановена оправдателната присъда не разкриват наличието на общи факти, значими за реализиране на отговорността на молителя по отношение на всеки от ответниците в настоящото производство (ищци по исковото производство), респективно възможността за установяване на такива с присъдата, поради което така изложените в молбата твърдения не могат да аргументират нейната допустимост и по отношение на Г. Б. на посоченото в нея основание за отмяна. В подкрепа на този извод са и различните обстоятелства (включително и за съдържащото се в статиите на електронния сайт) за обосноваване на търсената от ответника и молител по настоящото производство отговорност, реализирана поотделно за всеки от ищците по исковото производство – Б. Б. и Г. Б.. Доказателства за направени от ответника Г. Б. разноски не се представени, поради което и такива не му се присъждат на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК с настоящото определение, въпреки недопустимостта на молбата по отношение на него и направеното с отговор своевременно искане. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ г. о.