Решение № 4367 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11653/2017 г.

Решение № 4367 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11653/2017 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. М. от гр. П. срещу решение № 1384/28.07.2017 г., постановено по адм. дело № 493/2017 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-16001614003323-091-001/24.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., изменен в една част и потвърден в друга част с решение № 51/31.01.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за установените му задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 2 874,12 лв. и лихви - 1 866,15 лв.; за 2009 г. в размер на 308,22 лв. и лихви - 165,28 лв.; за 2010 г. в размер на 5 340,60 лв. и лихви - 2 312,52 лв.; за 2011 г. в размер на 3 479,64 лв. и лихви - 1 146,17 лв.; за 2012 г. в размер на 10 327,65 лв. и лихви - 2 342,85 лв. и за 2013 г. в размер на 1 810,96 лв. и лихви - 226,83 лв., както и задължителни осигурителни вноски за 2011 г. за ДОО в размер на 2 688 и лихви - 1 155,21 лв.; за ДЗПО-УПФ в размер на 1 050 лв. и лихви - 451,26 лв. и за ЗО в размер на 1 503,60 лв. и лихви - 509,22 лв.; за 2012 г. за ДОО в размер на 3 072 лв. и лихви - 775,44 лв., ДЗПО-УПФ в размер на1 200 лв. и лихви - 302,90 лв. и за ЗО в размер на 1 718,40 лв. и лихви - 405,56 лв. и за 2013 г. за ДОО в размер на 282,69 лв. и лихви - 308,09 лв., за ДЗПО-УПФ в размер на 813,55 лв. и лихви - 120,36 лв. и за ЗО в размер на 1 245,71 лв. и лихви - 179,43 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията са за допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е споделил констатациите в ревизионния акт без да съобрази, че и ревизионния доклад и ревизионния акт не са подкрепени с доказателства, вкл. и с разходни касови ордери и товарителници, от които да се установи в какво качество се приема от ревизиращите органи, че получава пари. Твърди, че неправилно съдът е приел, че доказателствената тежест е негова, след като той не е длъжен да доказва отрицателни факти. За сумите, постъпвали по банковите му сметки според касационния жалбоподател те са от върнати заеми или подаръци на семейството му или са изпратени от хора, които не са искали да пътуват с пари в брой. Неправилно според касатора съдът не е възприел свидетелските показания за доказване характера на сумите, които са получени по банковите му сметки. Сочи и нарушения на разпоредбите на ДОПК и в тази връзка твърди, че свидетелските показания са допустими и могат да служат като годно доказателствено средство по ДОПК за установяване на факти (предоставяне на заеми), относими към определяне на спорните данъчни задължения. В касационната жалба се съдържа оплакване, че неправилно съдът е приел за законосъобразно присъединяването на доказателства от друго наказателно производство и е мотивирал част от изводите си в обжалваното решение с тях. Позовава се на ТР № 1/7.05.2008 г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС и от него е направен извод за независимост на данъчното от наказателното производство. По отношение на осигурителните вноски касаторът твърди, че прилагането им е от 15.02.2011 г., но не и след тази дата. Подробни съображения, обосноваващи изложените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в депозирано писмено становище от юриск. М. Г. я оспорва с искане да се остави като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, а по отношение на адвокатското възнаграждение, ако се претендира такова, да се намали поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли изцяло жалбата на А. Р. М. от гр. П. срещу посочения по-горе ревизионен акт, потвърден в една част и изменен в друга част от директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. за установените му задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчен период от 2008 г. до 2013 г. и за задължителни осигурителни вноски за период от 2011 г. до 2013 г., първоинстанционният съд е приел, че констатациите на ревизионния акт за дължимост на тези задължения са законосъобразни в съответствие с материалния закон и при недопуснати нарушения на административно-производствените правила. За да направи този извод съдът е приел, че правилно ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради установени данни за укрити приходи. Съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че е доказано, че ревизираното лице е получило доходи, вкл. постъпления по банковата му сметка, които са определени като укрити приходи. Според съда, за да направи този извод е приел, че не са събрани безспорни доказателства за произхода на сумите в твърдяната от жалбоподателя насока, а именно с основание за заемни средства. От свидетелските показания съдът е приел, че не се установява, че се касае за връщане на суми от заемни средства на А. Р. М., тъй като тези показания не се подкрепят от доказателствата по делото за наличие на заемни правоотношения между жалбоподателя и Н. И., нито за размера на заетата сума. Съдът не е кредитирал в тази връзка и заключението на вещото лице, което се основавало на предположения, изразени от жалбоподателя, а не на несъмнен доказани факти. Според съда в жалбата не се съдържат конкретни възражения относно постъпилите парични средства в брой от общ размер на 10 328 лв. за периода от 2010 г. до 2013 г. с произход изпратени колетни пратки към неограничен брой лица чрез куриерска фирма "Е. Е." ООД с наложен платеж. От справката, предоставена тази куриерска фирма съдът е направил извод, че в нея се съдържат номер на товарителницата и индивидуализиращи данни за подател и получател, както и за платените стоки, както и че тази справка не е оспорена от жалбоподателя. Съдът се е позовал и на установеното в наказателното производство обстоятелство на извършване на търговска дейност от Асан и Ф. М. на обувки, маратонки, тениски и др. с известни марки, без съгласие на притежателите на изключителното право на марката и твърденията, че действително са получавани различни стоки от гр. И., Турция, поради което за несъмнен е приет факта на укривани от жалбоподателя приходи от икономическа дейност, разплащанията по които доставки са извършвани както в брой, така и по банков път. За задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. първоинстанционният съд е приел, че те също законосъобразно са определени от приходните органи и не е възприел възраженията на жалбоподателя, че след като се касае за доход с неустановен произход, същият не може да бъде приравнен на доход от трудова дейност, върху която са дължими осигурителните вноски. Според съда тези възражения се отнасят до случаите, когато е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, основно в случаите на констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, но в тази част ревизионният акт е отменен с решението на решаващия орган при административното обжалване на акта. Съдът е изложил мотиви, че с оглед системността на постъпленията на парични суми в брой и по банкови сметки на жалбоподателя несъмнено установения факт на изпращане на куриерски пратки чрез "Е. Е." ООД А. М. е извършвал независима икономическа дейност под формата на продажба на спортни стоки, доходите от която не са декларирани по надлежния ред и правилно е определен допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 15 % върху изчислената данъчна основа, при отчитане на факта, че осигурителните вноски за периода от 1.01.2008 г. до 15.02.2011 г., ведно с прилежащите лихви, са определени по реда на чл. 124а ДОПК, но са отменени от решаващия административен орган при съобразяване с ТР № 1/18.05.2016 г. на ОС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е установил, че данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за извършената икономическа дейност от физическото лице А. Р. М. без регистрация на тази дейност по ТЗ, е извършена по чл. 122, ал. 2 ДОПК при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК при укрити приходи във връзка с посочената дейност по продажба чрез куриерски пратки на спортни стоки - маратонки, тениски и др. Правилно е установено от съда и обстоятелството, че ревизията е определила задължението за пряк данък за ревизираните периоди на 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 ., 2012 г. и 2013 г. на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, но с решението на решаващия орган при административното обжалване е отречено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК с оглед определянето на задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и констатираните постъпления на парични суми от физически лица по банковата сметка на жалбоподателя и които са усвоявани от него и са изтеглени парични средства от тази сметка. Правилно съдът е съобразил решението на решаващия орган с оглед на приетото от него, че за да е налице предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е необходимо приходните органи да са съпоставили декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и неговото имуществено и финансово състояние да са установили наличие на несъответствие, което да води недвусмислено към извод, че наличното имущество и финанси не е възможно да бъде налице, ако лицето вярно и честно е представило своите доходи, приходи и т. н. В конкретния случай в това решение е прието, че за 2008 г. и 2010 г. не са събрани доказателства жалбоподателят да е придобил недвижимо имущество или движимо имущество в големи размери, поради което липсва основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и незаконосъобразно според решаващия орган е определен облагаем доход и данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2010 г., поради което в тази част ревизионният акт не е бил предмет на съдебен контрол от първоинстанционния съд. По същия начин решаващия орган е отменил (изменил) ревизионния акт и в частта за задължителните осигурителни вноски за период от 01.0.01.2008 г. до 15.02.2011 г. предвид ТР № 1/18.05.2016 г. на ВАС. Поради изложеното настоящия съдебен състав извършва проверка на първонистанционното решение, което е отхвърлило жалбата срещу ревизионния акт, изменен в едната част и потвърден в другата част за определените с ревизионния акт задължения на А. Р. М. по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК само за извършваната от него икономическа дейност, както и на определените за внасяне задължителни осигурителни вноски. Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, потвърдили констатациите на приходните органи във връзка с определената данъчна основа за 2008 г., 2009 г., 2010 г, 2011 г., 2012 г. и 2013 г. за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на А. Р. М. при установеното от доказателствата по делото, че са реализирани приходи от независима икономическа дейност продажба на спортни стоки чрез куриерски платки на клиентите на ревизирания субект чрез "Е. Е." ООД. За отделните ревизирани периоди са установени следните данъчни основи: за 2008 г. приходи от 25 661 лв. срещу 0,00 лв. разходи; за 2009 г. приходи от 2 866 лв. срещу 0,00 лв. разходи; за 2010 г. приходи от 41 364 лв. срещу 0,00 лв. разходи; за 2011 г. приходи от 29 389,58 лв. срещу 0,00 лв. разходи; за 2012 г. приходи от 75 043 лв. срещу 0,00 лв. разходи и за 2013 г. приходи от 16 271 лв. срещу 0,00 лв. разходи. Правилно съдът е приел, че приходните органи са установили наличие на приходи за всяка една от ревизираните години от продажба чрез куриерски пратки на много физически лица, които са заплащали продадените им стоки в брой или по банков път. Законосъобразни в този смисъл са и констатациите на приходните органи и мотивите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е осъществявал икономическа дейност, за която дължи данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. По време на ревизията е представена справка от "Е. Е." ООД, от която са установяват извършените от жалбоподателя куриерски пратки, в която са описани номера и дати на товарителници, от кой офис и от кое лице (във всичките е посочено името на А. М.) се изпращат съответните стоки, описание на последните и кой е получателя на стоките. Правилно първоинстанционният съд е установил, че тази справка не е оспорена от жалбоподателя и е възприел посочените в нея данни за извършваната от А. М. икономическа дейност за продажби на стоки, по които е укрил приходите от тях. Приходите от продажбите е установено по делото, че са получени по банковата му сметка, както и че сумите са изтеглени от жалбоподателя, но не са декларирани. За всички ревизирани периоди правилно е прието от съда, че срещу приходите от търговска дейност няма разходи, което означава, че касационният жалбоподател не е разходвал средства за закупуване на стоките, които е продавал. Правилно съдът е възприел формирането на данъчната основа по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, състояща се от установените в ревизията приходи от продажба на стоки чрез "Е. Е." ООД чрез приспадане на осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице в резултат на осъществената икономическа дейност, поради което дължимият данък по чл. 48, ал. 2 ЗДФЛ е изчислен с данъчна ставка от 15 % върху данъчни основи, както следва: за 2008 г. върху 19 160,79 лв. и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер от 2 874,12 лв. и лихви - 1 823,78 лв.; за 2009 г. върху данъчна основа от 2054,80 лв. и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 308,22 лв. и лихви - 160,73 лв.; за 2010 г. върху данъчна основа от 35 604 лв. и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 5 340,60 лв. и лихви - 2 233,78 лв.; за 2011 г. върху данъчна основа от 23 197,58 лв. и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 3 479,64 лв. и лихви - 1 094,86 лв.; за 2012 г. върху данъчна основа от 68 851 лв. и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 10 327,65 лв. и лихви - 2 190,57 лв. и за 2013 г. върху данъчна основа от 12 073,08 лв. и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 1 810,96 лв. и лихви - 200,13 лв. Правилно са определени от ревизията и възприети и от съда размери на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО предвид разпоредбите на чл. 6, ал. 7 и на чл. 4, ал. 3 КСО за осъществяваната икономическа дейност от жалбоподателя. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Неоснователни са оплакванията за допуснати от съда нарушения, като голяма част от тях са свързани с определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, който както се посочи и по-горе е отменен за всички ревизирани години с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. и затова са неотносими по законосъобразното определяне на данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че със свидетелските показания не е установено захранване на банковите сметки на жалбоподателя, като по този начин разпитаните свидетели били подпомагали икономическата дейност на жалбоподателя. Не е доказано от последния, че свидетелите са притежавали разполагаеми парични средства, които са могли да предоставят на касатора. Затова и показанията на свидетелите О. Н. и Ф. Н., както и на А. Ю. и А. П. правилно не са кредитирани от съда. Правилно съдът не е кредитирал в цялост и заключението на вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза, тъй като тя е изготвена само върху недоказаните твърдения на касационния жалбоподател. Относно оплакването за разместена от съда доказателствена тежест, разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК категорично разпорежда, че констатациите на ревизионен акт по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК се считат за верни до доказване на противното, поради което задължение на ревизираното лице е да ги опровергае с всички допустими доказателства и доказателствени средства по ДОПК. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, като е обсъдил доказателствата, приобщени от наказателното производство на касационния жалбоподател. Наистина налице е разлика между данъчното производство и наказателното производство, но няма законова пречка към ревизията да се приобщават доказателства, които не се намират в данъчната преписка, а в наказателното производство. Неоснователно касационният жалбоподател възразява за нарушение на чл. 124а ДОПК и прилагането на тази разпоредба след 15.02.2011 г., тъй като осигурителните вноски, установени с ревизионния акт по този ред, са отменени (изменени) с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. при съобразяване на действието на материалноправната разпоредба на чл. 124а ДОПК и ТР № 1/2016 г. на ВАС. При така изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. М. Г., на дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 029,47 лв. за касационната съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение