Определение № 158 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4303/2025 г.

Постъпила е по молба вх. № 25015286 от 01.12.2025 г., подадена от Б. Р. С., чрез пълномощника адв. Н. К., за изменение на определението по чл. 274, ал. 2 ГПК по настоящото дело в частта за разноските. Направено е възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар в размер на 800 лв. В молбата са изложени съображения, че изготвянето и депозирането на четири идентични отговора на частната жалба от адв. П. без извършването на други процесуални действия, не представлява процесуално действие с правна и фактическа сложност, поради което присъденият адвокатски хонорар е прекомерен. Изложени са и оплаквания, че писмено не била уведомена за поисканото възнаграждение и че не е посочено на коя от хипотезите по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА се позовават ответниците. Изтъкнато е, че самата жалбоподателка Б. С. е материално затруднено лице, в тежко здравословно състояние, за което има издадено решение на ТЕЛК, представено по гр. дело № 1972/2025 г. на ВКС, І г.о. Ответниците по молбата – С. Н. И., П. В. П., К. В. А. и И. Б. Н., чрез адв. С. П. считат молбата за неоснователна. Посочват, че от представените договори за правна защита и съдействие, се установява, че процесуалното представителство е предоставено безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА, а адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени искането в молбата и данните по делото, намира следното: С определение № 5382 от 24.11.2025 г., постановено по настоящото ч. гр. дело № 4303/2025 г. е потвърдено определение № 3493 от 03.07.2025 г. по гр. дело № 2518/2025 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 25006155 от 30.04.2025 г., подадена от Б. Р. С., за отмяна на влязло в сила решение № 263551 от 29.12.2022 г., постановено по гр. дело № 13394/2020 г. по описа на Софийски градски съд и е прекратено образуваното въз основа на нея производство по гр.д.№ 2518/2025 г. пред ВКС, II г.о. С оглед този резултат и на основание чл. 78, ал.2 ГПК и чл. 38, ал.2 ГПК на адвокат С. П. са присъдени, претендираните от него деловодни разноски в общ размер 800 лв. за осъщественото безплатно процесуално представителство по частната жалба, като пълномощник на С. Н. И., П. В. П., К. В. А. и И. Б. Н.. Адвокат С. П. е претендирал присъждане на разноски с отговорите, т.е. в срок и видно от договорите за правна помощ, е предоставил безплатно правна помощ на четиримата ответници по частната жалба. В договорите е отразено, че правната помощ се предоставя на основание чл. 38, ал. 1,т.3, пр.2 ЗА. При определяне на общия размер на възнаграждението от 800 лв., съдът е съобразил, че са депозирани от адв. П. четири идентични отговора, обстоятелството, че размерите на минималните възнаграждения по Наредбата за възнаграждение на адвокатска работа не са задължителни за съда и обема извършена работа /изготвяне на отговор против частната жалба с твърдения за просрочие на молбата за отмяна/. За да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в случаите на осъществено безплатно процесуално представителство, е необходимо представянето на договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че адвокатът оказва безплатна адвокатска помощ /в настоящия случай – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА/. Право на адвоката е да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА, а адвокатът сам определя на кои лица от кръга на неговите близки да окаже такава. Не е необходимо доказване, че се касае за лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА – съдът не извършва подобна проверка. Достатъчно е представянето на договор/договори за правна защита и съдействие с указване, че е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ на конкретно основание, посочено в чл. 38 ЗА и такава реално да е осъществена, както и да са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл. 78 ГПК. Не е необходимо доказване на разноските, защото хонорар не е заплащан, а се определя от съда. Общият размер на присъденото възнаграждение от 800 лв. не е прекомерен предвид правилото на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и с оглед доводи и възражения, развити в отговор на подадената частна жалба против определение № 3493 от 03.07.2025 г. по гр. дело № 2518/2025 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане подадена от Б. Р. С. молба за отмяна на влязло в сила решение № 263551 от 29.12.2022 г., по гр. дело № 13394/2020 г. по описа на СГС и е прекратено производството пред ВКС. Доводите в отговорите са конкретни, а делото е с голям обем и за делба от 1979 г. Обстоятелството, че частната жалбоподателка е лице с недобро здравословно състояние не я освобождава от заплащане на разноски. Дори да бе поискала и да бе освободена от заплащане на държавна такса, би дължала разноски, съгласно чл. 84 ГПК, включително и за осъществено процесуално представителство на насрещната страна ако е дала повод за неоснователно сезиране на съда. /чл. 78, ал.2 във вр. с чл. 84 ГПК/ Предвид изложеното, молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение