Решение № 7324 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „СОФРОСТ” ЕООД, ЕИК 121152521, подадена чрез адв. Иванов срещу Решение № 7631 от 24.02.2026 г. постановено по адм. д. № 10846/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22220622004807-091-001 от 18.04.2023 г., издаден от С. А. – на длъжност началник сектор в Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Варна – орган, възложил ревизията, и А. С., на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1441/10.10.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ( „ОДОП“) при ЦУ на НАП София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, както и относно законосъобразността на определените задължения по ЗДДС и ЗКПО. По подробно изложени съображения се иска отмяна на решението на Административен съд – София-град и постановяване на друго, с което ревизионния акт бъде отменен. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът – директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП София, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и претендира възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София - град е бил Ревизионен акт № Р-22220622004807-091-001 от 18.04.2023 г., издаден от С. А. – началник сектор в ТД на НАП – Варна, възложил ревизията, и А. С. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1441 от 10.10.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който на „СОФРОСТ“ ЕООД са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 12.2021 г. в размер на 534 516,52 лв., задължения за корпоративен данък за 2021 г. в размер на 22 941,36 лв., както и лихви в общ размер на 72 388,75 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22220622004807-020-001 от 21.09.2022 г., впоследствие изменяна със заповеди за изменение, с които е удължен срокът за приключването ѝ и е разширен нейният обхват, включвайки задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2021 г. и корпоративен данък за 2021 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-22220622004807-092-001 от 16.03.2023 г., въз основа на който е издаден процесният ревизионен акт. Същият е обжалван по административен ред и е потвърден с Решение № 1441 от 10.10.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София. Установено е, че основната дейност на „СОФРОСТ“ ЕООД през ревизирания период е търговия с авточасти. В хода на ревизията е констатирано, че през м. 04.2021 г. дружеството е осчетоводило брак на стоки на стойност 2 443 169,01 лв., като не са представени доказателства относно основанието за бракуването, начина на извършването му и фактическото унищожаване на стоките. Прието е, че не е доказана документалната обоснованост на брака, поради което органите по приходите са приели, че стоките са реализирани чрез неотчетени продажби и са налице данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. След проследяване на извършените процесуални действия в ревизионното производство първоинстанционният съд подробно е изложил основанията, въз основа на които органите по приходите са приложили особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК. Обсъдени са всички събрани в административното и съдебното производство писмени доказателства, извършените проверки, както и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е материално законосъобразен. За да мотивира този извод, е приел, че в случая са били налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като събраните в ревизионното производство доказателства обосновават наличие на данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Решаващият състав е споделил изводите на органите по приходите, че дружеството е осчетоводило през 2021 г. брак на стоки на стойност 2 443 169,01 лв., без да представи доказателства относно причините за бракуването, начина на извършването му и фактическото унищожаване на стоките. Посочено е, че представената заповед за брак не индивидуализира бракуваните стоки, липсват протоколи за бракуване и други първични счетоводни документи, удостоверяващи реалното извършване на тази операция, поради което съдът е приел, че не е налице документална обоснованост на отчетения разход. Обсъдено е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът е кредитирал като компетентно и обективно. Въз основа на него решаващият състав е приел, че в счетоводството на дружеството съществуват множество несъответствия – липсва аналитична отчетност на стоките, не може да се проследи движението им, представени са различни оборотни ведомости с несъответстващи стойности, а едни и същи стоки са отчетени едновременно като бракувани и като налични. Съобразено е и обстоятелството, че при извършената проверка на място са установени стоки, предназначени за брак, на стойност значително по-ниска от счетоводно отчетената като бракувана, като липсват доказателства за бракуването на останалите стоки. Съдът е приел, че правилно органите по приходите са направили извод за наличие на укрити приходи и законосъобразно са приложили особения ред за определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК. Приел е, че определянето на данъчните задължения по ЗКПО и ЗДДС е извършено правилно чрез прилагане на средната търговска надценка върху стойността на недоказано бракуваните стоки, като са съобразени както приходите, така и отчетната стойност на стоките при формиране на данъчния финансов резултат. По тези съображения е приел, че ревизионният акт е законосъобразен както по отношение на определените главници, така и относно начислените лихви, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Административният съд подробно е установил релевантната фактическа обстановка, обсъдил е всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, като при правилно приложение на процесуалния и материалния закон е достигнал до законосъобразни правни изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя. Основният спорен въпрос по делото се свежда до това налице ли са били предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК и законосъобразно ли са определени допълнителните задължения по ЗКПО за 2021 г. и по ЗДДС за данъчен период м. 12.2021 г. вследствие на приетото от органите по приходите наличие на укрити приходи от продажба на стоки, отчетени счетоводно като бракувани. На първо място настоящият касационен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа по особения ред. Практиката на Върховния административен съд следва трайно разбирането, че за да е законосъобразно облагането с данък в размер, установен в материалния данъчен закон, към определена от органа по приходите основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е необходимо да е налице някое от обстоятелствата, предвидени в ал. 1 на същата разпоредба. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Само при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа. От събраните по делото доказателства се установява, че през 2021 г. дружеството е осчетоводило брак на стоки на стойност 2 443 169,01 лв., без да представи документи, удостоверяващи основанията за бракуването, начина на извършването му и фактическото унищожаване на стоките. Представената заповед на управителя не съдържа необходимата индивидуализация на бракуваните материални запаси, не посочва конкретното основание за бракуването и не удостоверява реалното настъпване на твърдяното стопанско събитие. Липсват протоколи за бракуване, документи относно начина на извършване на брака, както и доказателства за извеждането на стоките от стопанския оборот. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и разпоредбите на чл. 28 ЗКПО във връзка с чл. 10 ЗКПО. В процесния случай не е доказано нито наличието на някоя от хипотезите на чл. 28, ал. 3 ЗКПО, нито документалната обоснованост на отчетения разход, поради което правилно органите по приходите не са го признали за данъчни цели. Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза като компетентно, пълно и безпристрастно. От него се установяват съществени несъответствия в счетоводната отчетност на дружеството. При тези данни правилно е прието, че ревизираното лице не е установило по безспорен начин действителното бракуване на материалните запаси. След като по делото са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, приложение намира и разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Следователно доказателствената тежест е върху ревизираното лице, което следва чрез пълно насрещно доказване да опровергае констатациите на органите по приходите. В настоящото производство касаторът не е ангажирал доказателства, които да оборят презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, като представените документи не установяват реалното бракуване на процесните стоки и не преодоляват установените от експертизата противоречия в счетоводната отчетност. Правилно органите по приходите са определили данъчната основа при условията на чл. 122, ал. 2 ДОПК въз основа на всички относими към дейността на дружеството обстоятелства. Използваният способ чрез прилагане на средната търговска надценка върху стойността на недоказано бракуваните стоки съответства на целта на закона – определяне на данъчната основа възможно най-близо до действително реализирания стопански резултат при липса на надеждна счетоводна отчетност. По отношение на задълженията по ЗДДС правилно е прието, че при липсата на доказано бракуване следва да се приеме, че стоките не са изведени от стопанския оборот, а са реализирани чрез облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. При това положение правилно са приложени разпоредбите на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 ЗДДС относно възникването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка, както и чл. 86, ал. 1 ЗДДС, който възлага на регистрираното лице задължението да начисли данъка при извършване на облагаемата доставка. Неизпълнението на това задължение обуславя законосъобразността на извършеното с ревизионния акт доначисляване на данъка върху добавената стойност. Изложените подробни мотиви на първоинстанционния съд, подкрепящи тези изводи, се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК настоящият съд препраща към тях. Предвид изложеното обжалваното решение не е засегнато от наведените в жалбата отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултското възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в приложимата й към устните състезания по делото редакция обн. ДВ бр. 17/2026 г., в сила 17.02.2026 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита по административни дела с материален интерес е от 130 лева до 450 лева. Нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК (ред. ДВ бр. 17/2026) предвижда ограничение в размера на юрисконсултското възнаграждение - да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда чл. 37 ЗПП. Поради това за настоящото производство следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева или 204,52 евро. Воден от изложеното, и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,