Решение № 445 от 21.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 283/2010 г.

Решение № 445 от 21.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 283/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 779 от 9.08.2011 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на М. П. П. на решение № 1617 от 10.12.2009 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр. д. № 560/09 г., с което е оставено в сила решение № 154 от 16.01.2009 г. по гр. д. № 5059/07 г. на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторът срещу И. Н. Ж. и Д. Л. Ж. установителен иск за собственост на гараж, с площ от..... кв. м., изграден в У. №...., в кв....по ЗРП на.... м. р. на [населено място], при граници: гараж №..., гараж №... и двор. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно приложението на правилото на чл. 79, ал. 1 ЗС, като способ за придобиване на собственост. Ответниците И. Н. Ж. и Д. Л. Ж. в депозирания писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост, основание за отмяна по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея в срока по чл. 283 ГПК. За да остави в сила първоинстанционният акт въззивната инстанция е приела, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, че ищецът М. П. не е доказал да е осъществявал явно и спокойно владението върху вещта, както и че владее същата като своя. От гласните доказателства е установил, че процесният гараж, който е бил собственост на Е. Д. - праводател на ответниците, му е бил предоставен за ползване от последния, а след транслативната сделка владението върху него е предадено на купувачите - ответници. Недоказан е останал и твърдяният от ищецът факт, че владее процесният гараж по силата на прехвърлителна сделка в негова полза от Д. П., поради липсата на валидни доказателства. А дори да са съществували обещания за това, то не е спазена изискуемата от закона форма. С оглед на установеното съдът е приел, че в полза на ищеца е било по-скоро учредено право на ползване, а Е. Д. не е загубил собствеността си, поради което е могъл да се разпорежда с процесната вещ, както е направил. В приложеното решение № 1132/99 г. на IV г. о. на ВКС е прието, че изтече ли десетгодишен давностен срок, налице ли е непрекъснатост на владението, то е налице едно ефективно придобиване на собствеността. Настоящият състав намира, че в касираното решение е намерен правилен отговор на поставеният въпрос за приложението на правилото на чл. 79, ал. 1 ЗС, като способ за придобиване на собственост. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивка давност на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено. В разглеждания случай е установено от гласните доказателства, че процесният гараж е ползван заедно от ищецът М. П. и собственикът му Е. Д. до 28.04.2005 г., когато последният се е разпоредил с вещта, чрез валидна транслативна сделка и е предал владението на ответниците Ж.. Когато едно лице упражнява фактическата власт заедно със собственика, може да се приеме, че то владее за себе си, само ако владението му е предадено от собственика с фактически или правни действия. В разглеждания случай по делото не са доказани факти, от които може да се заключи, че владението е установено преди транслативната сделка със съгласието на собственика, а от датата на сделката - 28.04.2005 г. до предявяване на иска - 8.06.2007 г. не са изтекли десет години, поради което въззивният съд законосъобразно и обосновано е приел, че ищецът е държал гаража за неговия собственик до изповядване на сделката, а след нея не е изтекла изискуемата по чл. 79, ал. 1 ЗС давност, поради което не е доказал правото си на собственост на соченото придобивно основание. Освен това заявеното от ищеца основание е непротивопоставимо на правата на ответниците, придобили собствеността на по-силно основание - възмездна сделка. С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи за неоснователност на установителния иск за собственост са правилни, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.