Определение № 2800 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. А. Д., чрез адв. Кр. К. – ВАК, с вх. № 730/09.01.2024 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила въззивно решение № 426 от 14.12.2022 г. по в. гр. д. № 654/2022 г. на Окръжен съд – Русе, с което е прогласено за нищожно Решение № 665/19.05.2022 г. по гр. д. № 990/2021 г. на РС – Русе и делото е върнато на районния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Молителят твърди, че решението, прогласено от въззивния съд за нищожно по причина, че не било в писмена, а в електронна форма, било в негова полза. След като окръжният съд обявил своето решение било постановено Решение № 161/06.11.2023 г. по гр. д. № 4782/2022 г. по описа на ВКС, IV ГО, с което било прието, че решенията, които са в електронна форма и са подписани с електронен подпис, са валидни, а не нищожни. Молителят поддържа, че това решение на ВКС съставлявало ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да му бъде известно при решаването му, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В постъпилия отговор на молбата насрещната страна С. С. Т. изразява становище, че молбата е допустима, но неоснователна. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира следното. Молбата за отмяна е недопустима, тъй като има за предмет влязло в сила въззивно решение № 426 от 14.12.2023 г. по в. гр. д. № 654/2022 г. на Окръжен съд – Русе, с което спор между страните със сила на пресъдено нещо не е разрешен. С въззивното решение е прогласено за нищожно Решение № 665/19.05.2022 г. по гр. д. № 990/2021 г. на РС – Русе и делото е върнато на районния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съгласно принципните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т. 6, институтът на отмяната по реда на чл. 303 – чл. 309 ГПК се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици. Посоченото от молителя въззивно решение не разрешавна спор за материално право и затова подадената молба за отмяната му следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Вън от изложеното, следва да се отбележи, че нито последващо тълкувателно решение, нито решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е възприето разрешение обратно на застъпеното в решението, чиято отмяна се иска, не може да се квалифицира като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК– арг. от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето ГО,