Определение № 1100 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1461/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано e по жалба с вх.№ 1621 /17.02.2023 г. на ВКС на Г. Б. М. срещу решение № 705 /19.01.2023 г. на Висшия адвокатски съвет по жалба на „Викинг Медикал България“ ООД срещу решение на Адвокатския съвет – Перник от 27.10.2022 г., с което са определени възнаграждения по договори за защита и съдействие от 04.07.2019 г. и анекси към тях. В жалбата се поддържа, че решението на Висшия адвокатски съвет е недопустимо, тъй като с него е отменено решение на АС - Перник по реда на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата по жалба на лице без процесуалноправна и материалноправна легитимация да обжалва решението на АС – Перник. В жалбата се иска обжалваното решение да бъде обезсилено. Ответникът по жалбата Висшия адвокатски съвет не е подал отговор и не е изразил становище по жалбата. Ответникът по жалбата „Викинг Медикал България“ ООД (в несъстоятелност) твърди и обосновава, че жалбата е недопустима и иска производството по делото да бъде прекратено. По допустимостта на жалбите настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: При постановяване на обжалваното решение Висшия адвокатски съвет е действал в правомощията си по чл.122, ал.1, т.4, във връзка с чл.88, ал.5 от ЗА. Правомощията на Висшия адвокатски съвет са уредени в чл.122, ал.1 от ЗА, като в ал.2 на същата разпоредба е посочено, че решенията на съвета са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Същевременно липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на Висшия адвокатски съвет. Това произтича от характера на адвокатурата като организация. Както е посочено в чл.134, ал.1 от КРБ адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация, която подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗА, съгласно който адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Това налага изключването на общия съдебен контрол върху всички решения на Висшия адвокатски съвет и осъществяването на такъв само в изрично предвидените от закона случаи. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на Висшия адвокатски съвет не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл.88, ал.5 от ЗА, тъй като се касае за обща норма, регламентираща осъществявания от Висшия адвокатски съвет вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии в рамките на широката им компетентност. Съдебното производство по контрол на решенията на Висшия адвокатски съвет е извън обхвата на общия исков или административен процес и основание за развитието му е или изричното посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването или пряко препращане към чл.7, ал.7 от ЗА. В този смисъл е константната съдебна практика, обобщена в определение № 38 /15.02.2021 г., постановено по гр.д. № 4065 /2020 г. по описа на ВКС, IV г.о. и посочените в него определения на ВКС. С оглед на изложеното решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол от страна на ВКС само в изрично предвидените от закона случаи - чл.7, ал.4 - ал.7, чл.9, ал.6, чл.10, ал.5, чл.16, ал.4 и ал.5, чл.19, ал.7 и ал.8, чл.20, ал.3, чл.22, ал.3, чл.53, ал.2, чл.61, ал.4, чл.106, ал.4, чл.116, ал.1 и чл.130, ал.2 от ЗА и то при наличието на правен интерес от обжалването. Обжалваното в настоящето производство решение не попада сред изброените по-горе, поради което не подлежи на обжалване пред ВКС, както е отбелязано в самото него (че е окончателно и не подлежи на обжалване), и подадената срещу него жалба е недопустима. В случая адвокат Г. Б. М. разполага с друго средство за защита на интересите си, което е упражнил – предявил е иск по чл.694 ТЗ, за който в приложенията към жалбата има данни, че производството е висящо, а не с право на жалба срещу решението на Висшия адвокатски съвет. Поради изложеното подадената от адвокат Г. Б. М. жалба срещу решение на Висшия адвокатски съвет № 705 /19.01.2023 г. на Висшия адвокатски съвет е недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Воден от изложеното съдът