Определение № 9087 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8935/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Р. Х., чрез адв. П. Павлов, срещу определение № 1008 от 25.06.2025 г. по адм. дело № 147/2025 г. на Административен съд – Шумен (АС - Шумен). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Иска определението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба – „Фератум България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска да се остави в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение АС – Шумен е отменил протоколно определение от 04.06.2025 г. за даване ход по същество на делото, оставил е без разглеждане жалбата на Б. Р. Х. срещу мълчалив отказ на „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, за предоставяне на информация за обработвани негови лични данни по подадено заявление по електронен път на 07.02.2025 г. като недопустима и е прекратил производството по делото, присъдил е и разноски. Съдът е установил от фактическа страна, че на 07.02.2025 г. Б. Р. Х., чрез пълномощника си адвокат П. Павлов, е изпратил чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) заявление до „Фератум България“ ЕООД, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 с искане администратора на лични данни да предостави копие на личните данни, които са в процес на обработване по смисъла на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка със сключен между страните договор за кредит, както и копие на сключения договор за потребителски кредит и предоставените с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по сключения договор за кредит и за погашения на кои компоненти от договора са използвани от кредитора заплатените суми, както и каква част от получените плащания дружеството е разпределило като плащания по сключения договор за гаранция (поръчителство). Искането е подписано с КЕП от адвокат П. Павлов, в качеството на пълномощник на оспорващия. Заявлението е доставено в информационната имейл система на администратора на лични данни „Фератум България“ ЕООД на 12.02.2025 г. в 13:17:09 часа. Съдът е констатирал, че администраторът на лични данни не е бил редовно сезиран с надлежно подадено искане по реда на чл. 15 Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл. 55 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), тъй като заявлението не е било подадено посредством предназначените за това комуникационни канали. В Политиката за поверителност е посочено, ако субектът на данни счита, че правата му във връзка със събирането, обработването и съхраняването на лични данни са нарушени, има право да подаде жалба до длъжностно лице по защита на данни на електронен адрес - •••@•••. В регистъра на администраторите и обработващите, които са определили длъжностни лица по защита на данните, поддържан от Комисията за защита на личните данни, който е публичен, като електронната поща за кореспонденция с длъжностното лице по защита на данните на дружеството е посочен •••@•••. При така установеното съдът е приел, че след като не е бил надлежно сезиран с искане за достъп до лични данни, то за администратора на лични данни не е възникнало задължение за произнасяне в законоустановения срок, респективно непроизнасянето не съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, с оглед на което жалбата като подадена срещу мълчалив отказ се явява процесуално недопустима като подадена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Съдът е приел за установено, че подадената жалба се явява недопустима и поради липса на правен интерес, тъй като администраторът на лични данни се е произнесъл по подаденото от Б. Х. заявление, поради което липсва подлежащ на оспорване административен акт. По изложените съображения АС - Шумен е приел, че първоинстанционната жалба е подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване по съдебен ред и при липса на правен интерес, поради което я е приел за процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, и я е оставил без разглеждане, като прекратил образуваното съдебно производство. При тези фактически установявания съдът правилно и обосновано е приел, че жалбата е недопустима поради липса на формиран мълчалив отказ, който може да бъде предмет на съдебен контрол. Съгласно чл. 37б, ал. 1 и 2 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за електронното управление (ЗЕУ) и Закона за електронната идентификация (ЗЕИ). В чл. 10, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е предвидено, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. В съответствие с данните по делото и приложимата нормативна уредба съдът е достигнал до извод, че искането на жалбоподателя не е изпратено, респ. не е пристигнало в информационната система на „Фератум България“ ЕООД. При това положение за администратора на лични данни не е възникнало задължение да се произнесе по заявлението на оспорващия и следователно не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Неоснователни са доводите в частната жалба, че искането на Р. Х., изпратено на електронен адрес представлява „електронна административна услуга“ по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗЕУ като се позовал на чл. 26, ал. 5 от ЗЕУ относно подаване и връчване на документи по електронен път. Следва да се посочи, че жалбоподателят е подал заявление чл. 37б, ал. 1 и 2 от ЗЗЛД във вр. с упражняване на права по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, които се явяват специални спрямо чл. 26, ал. 5 от ЗЕУ. Правилно първоинстанционния съд се е позовал на т. 54 от Насоки 01/2022 г. относно правата на субектите на данни — право на достъп, съгласно която администраторът не е задължен да действа по искане, изпратено до случаен или неточен адрес на електронна поща (или пощенски адрес), който не е предоставен пряко от администратора, или до друг комуникационен канал, който очевидно не е предназначен за получаване на искания относно правата на субекта на данните, ако администраторът е предоставил подходящ канал за комуникация, който може да бъде използван от субекта на данните. В т. 13.1.10 от Политиката за поверителност на „Фератум България“ ЕООД е посочен следния електронен адрес •••@•••. Поради което предвидената хипотеза в чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗЕДЕУУ, според която, ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило, не намира приложение в настоящия казус. По смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗЕУ, информационна система е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация, а съгласно т. 23 на § 1 ДР на ЗЕУ, електронен адрес е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления. Ответното дружество е предвидило нарочен електронен адрес за кореспонденция във връзка с обработването на лични данни на потребителите и е обявило електронен адрес на интернет страницата си, на които оспорващият е имал възможност да изпрати заявлението си. Изпращането на заявлението на различен електронен адрес от посочения от адресата не е редовно постъпило в информационната система на адресата и съответно не е породило задължение за администратора на данни да се произнесе по искането по чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД. По изложените съображения касационната инстанция намира за правилни и обосновани фактическите и правни съображения на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липса на годен за оспорване административен акт. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. В писмения отговор по частната жалба ответникът е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но не са представени доказателства в тази насока, поради което такива не присъждат. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение