Определение № 9242 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9405/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. Ц. Б., притежаващ [ЕГН], с адрес в гр. София, [жк], [адрес], депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Определение № 33579/27.08.2026 г. на Административен съд София - Град, III отделение, 51 състав, постановено по адм. д. № 10665 по описа за 2026 г. на този съд. С определението е отхвърлено искането на В. Ц. Б. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM - 1352810/04.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрльор към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.2, б. "м" от ЗДвП - временно спиране от движение на ППС на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари - за срок от три месеца. От съдържанието на ЧЖ може да се извлече неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение съдопроизводствените правила, необоснованост. Частният жалбоподател счита, че в разглеждания казус налагането на ПАМ не води до преустановяване на административното нарушение, доколкото към момента на издаване на заповедта - 04.08.2026 г. нарушение липсва. Не е засегнат значим обществен интерес и опасност от настъпване на неблагоприятни последици, наложената ПАМ не е пропорционална на твърдяното нарушение. Според частния жалбоподател отнемането на СУМПС ще има за В. Б. пряка и непосредствена последица - затрудняване изпълнението на ежедневните му трудови задължения и тези на студент в редовна форма на обучение. Моли за отмяна на определението и за постановяване на друго, спиращо предварителното изпълнение на заповедта. Срещу ЧЖ не е подадено писмено възражение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, вадилността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, прецени ЧЖ като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. На В. Ц. Б. е наложена ПАМ - временно спиране от движение на ППС на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на МПС на лице за участие в нерегламентирани съзтезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари - за срок от три месеца. В съответствие с нормата на чл.166, ал.4 АПК В. Б. е направил искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт при условията на ал.2 - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тази хипотеза наличието на горепосочените предпоставки е прузумирано от закон, респ. в тежест на В. Б. е било да докаже, че вредите от предваритерното изпълнение на акта са съизмерими и противопоставими на обществения интерес. Административният съд се е мотивира убедително, че в случая съвкупната преценка на доказателствата не обосновава извод за достатъчно вероятно настъпване на вреда, която по своя характер и интензитет да съставлява значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя първоинстанционните мотиви, към които препраща, на основание чл.221, ал.2 АПК. Доводът на частния жалбоподател за липса на нарушение, е неотносим в същността си към предмета на спора по настоящото производство, свързан с предварителното изпълнение на заповедта. Обстоятелството, че ФЛ е редовен студент не доказва липсата на възможност същото да посещава учебните занятия без управлението на лекият автомобил марка "БМВ". Университетът "Св. Климент Охридски"- гр. София е ситуиран в столицата на РБ, която осигурява на лицата, живущи в нея достатъчно разнообразен и достъпен обществен транспорт, (автобуси, тролейбуси, метро). Част от живущите в столицата, (преобладаващо млади хора - учащи и студенти,) допълнително използват при нужда алтернативен транспорт, като поставените на обществени места електрически колела и тротинетки. Тези мотиви са относими и към довода за затруднено придвижване на В. Б. до неговото работно място. Същевременно презумирания от законодателят обществен интерес в процесната хипотеза, съобразява и опасността от причиняване на ПТП при този начин на управление на МПС, с възможност за нараняването на неограничен кръг хора. Поради това, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, не възприема довода на частния жалбоподател за нарушена съразмерност между личният интерес на В. Б. и обществения интерес. Определението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение