Определение № 60172 от 30.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4270/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. И., подадена чрез адв. П. А., срещу определение № 60140 от 23.09.2021 г. по гр. д. № 2988/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. С него е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 265636 от 04.03.2021 г. за отмяна по реда на чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение № 1759 от 28.10.2013 г. по гр.д. № 3193/2013 г. на Районен съд-Русе, потвърдено с решение № 92 от 13.03.2019 г. по гр.д. № 1258/2013 г. на Русенския окръжен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между К. М. С. и Н. С. И. по отношение на описаните в диспозитива на решението два земеделски имота–лозе с площ 0.984 дка в м. ”К.” и нива с площ 38.209 дка в м. ”А. Й.”, и двата в землището на [населено място] В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят излага твърдения, че делбата е била извършена без участието на всички сънаследници, като счита, че в този случай единственият способ за защита на правата му е по реда на извънредното производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение e прието, че се иска отмяна на влязло в сила решение по допускане на съдебна делба поради неучастие в съдебното производство на трето лице със самостоятелни права в съсобствеността-Х. Х. С.. Така подадената молба е недопустима поради липса на правен интерес, тъй като съществува друг предвиден в закона способ, по който молителят да защити правата си. В случая искането представлява защита пред съд на чужди права, което се явява недопустимо. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Аргументите за това са следните: В молбата за отмяна се навеждат основанията по чл. 303, ал. 1, т.1, 5 и 6 ГПК, аргументирани с твърдения за неучастието на трето лице съсобственик в производството по съдебна делба – Х. Х. С.. Съгласно правилата на процесуалния закон молителят не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая няма (чл. 26, ал. 2 ГПК). На следващо място съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН делбата, извършена без участието на някой от съделителите, е нищожна. Решението по нищожната делба не е пречка за извършване на делба между действителните собственици. Всеки от съсобствениците може да се позове на нищожността на делбата поради своето или на друг съсобственик неучастие в нея и да поиска да се извърши нова делба с участието на всички съсобственици. В този смисъл е и т. 7 от ППВС № 7/1973 г., която не е изгубила силата си. Страната разполага с друго средство за защита, поради което правилно е прието, че молбата за отмяна е недопустима. Процесуално недопустимата молба за отмяна не може да бъде разгледана по същество. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.