Определение № 38 от 04.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2879/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на В. И. К. против решение № 93 / 22.02.2013 год. по гр.д.№ 549 / 2012 год. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено постановеното от Казанлъшки районен съд решение № 532 / 18.10.2012 год. по гр.д.№ 1346 / 2012 год. и е отхвърлен предявеният от В. И. К. против С. П. М. иск с правно основание чл.422 ГПК, за установяване по отношение на ищеца вземане на същия от ответника, на основание запис на заповед от 25.11.2008 год., за сума в размер на 25 000 лева, – предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2338 / 19.12.2011 год. год. и изпълнителен лист, на основание същата, по гр.д.№ 3190 / 2011 год. на Районен съд – Казанлък. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, основано на съображението, че предвид уговорени в записа на заповед два падежа, същият е нещожен менителничен ефект ,на основание чл. 537 вр. с чл. 486 ал.2 ТЗ, което е и достатъчно основание за отхвърляне на иска, без задължение за съда да се произнесе по съществуването на твърдяното от ищеца – кредитор каузално правоотношение с издателя - по договор за заем - и изискуемостта на задължението за връщане на сумата от заемополучателя – издател по записа на заповед, издаден в обезпечение на точно това му задължение. С оглед преждеизложения решаващ извод на въззивното решение, предмет и на формулиран от касатора правен въпрос по допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че е налице основание за спиране на производството ,до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, по въпроса, включен с допълнително разпореждане от 13.06.2013 год. на Председателя на ВКС, а именно: „ Какъв е предмета на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед ?”. Разгледаният в настоящата хипотеза иск е именно такъв. Отговорът на този въпрос е релевантен за произнасяне по допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.229 ал.1 т.7 вр. с чл.292 ГПК