Определение № 234 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5449/2023 г.

Производство е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 260330/09.06.2023 г. по регистъра на Окръжен съд – Перник, подадена от С. Т. К. и С. С. К. чрез адв. Б. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязлото в сила решение № 371/28.02.2011г. по гр. д. № 439/2010 г. на Апелативен съд – София, с което са уважени предявените от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (сега Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ)) исковете по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и от молителите са отнети в полза на държавата подробно посочените в решението недвижими имоти, леки автомобили и парични средства. Молителите се позовават на основанието на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Твърдят, че с окончателно решение от 09 февруари 2023 г. по делото "Шопов и други срещу България" (жалба № 38398/11, жалба 59983/12 и жалба № 16753/18), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото "Тодоров и други срещу България" от 13.07.2021 г. Сочи се, че решението на ЕСПЧ от 9 февруари 2023 г. обединява посочените три жалби, едната от които е подадена от името на С. Т. К. и С. С. К. – жалба № 59983/12 г. Изложени са съображения, че решението е постановено от Комитет на ЕСПЧ и на основание чл. 28, § 2 от Конвенцията то е окончателно, считано от 9 февруари 2023 г., откогато според молителите започва да тече 6-месечният срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. Затова се иска влязлото в сила въззивно решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане при съобразяване на правните стандарти на ЕСПЧ, изложение в решението. Ответникът КПКОНПИ чрез главен инспектор Ю. В., е подал отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, с който оспорва молбата с доводи по същество. Прокуратура на Република България не е подала отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е процесуално допустима.Отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е в предвидения в нормата на чл. 305, ал. 2 ГПК шестмесечен преклузивен срок (на 09.06.2023 г.), считано от датата на постановяването на представеното с нея (в заверен препис и в превод на български език) решение от 09.02.2023 г. на ЕСПЧ. Молбата е вписана в съответната служба по вписванията, а молителите са освободени от внасяне на държавна такса за производството (с определение № 260013/05.07.2023 г. по гр. д. № 837/2007 г. на Окръжен съд – Перник). Воден от изложеното, съдът следва да допусне разглеждането на молбата в открито съдебно заседание за произнасяне по нейната основателност и