Определение № 79 от 31.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 705/2012 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] с вх. на ВКС № 12157/19.12.2012 год., подадена чрез пълномощника на ЮЛ- адв. С. Х., за допълване на постановеното от настоящия съдебен състав на ВКС,ТК определение № 1084/04.12. 2012 год. по ч.т.д. № 705/ 2012 год., в частта му относно следващите се на молителя деловодни разноски, които според представените в тази насока писмени доказателства възлизат на сумата 120.00 лв. и които е пропуснато да му бъдат присъдени в производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. При обосноваване основателността на заявеното искане ТД - молител се позовава на своевременно депозиран от негова страна по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор на частната жалба на [фирма], [населено място] с вх.№ 3035/18.07.2012 год., в който е обективирана претенцията му за присъждане на деловодните разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК, както и на приложени към същия писмени доказателства, удостоверяващи извършване на претендираните деловодни разноски– договор за правна защита и съдействие № 7083/ 15. 08.2012 год. и заверено копие от фактура №[ЕИК]/ 15.08.2012 год. заедно с фискален бон. Ответната по молбата страна [фирма], на която е изпратен препис от същата, връчен лично на законния представител на ЮЛ на 16. 01. 2013 год., не е взела писмено становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.248, ал.1 и сл. ГПК, намира: Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна. След изискване на горепосоченото ч.т.д.№ 705/2012 год., по описа на второ търговско отделение на ВКС, от Смолянския окръжен съд, на който същото е било върнато, настоящият съдебен състав констатира, че действително с подадения по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор на частната жалба на жалбоподателя [фирма], [населено място] с вх.№ 3035/18.07.2012 год., молителят [фирма], [населено място], в качеството си на ответна по нея страна, своевременно е поискал присъждане на направените деловодни разноски, като в срок е депозирал и документ удостоверяващ реалното им извършване в размер на сумата 120.00 лв., заплатен адвокатски хонорар на адв.Х. за осъществената правна защита и съдействие. Следователно съобразен изхода по настоящето дело и момента на искането за заплащане на направените от молителя деловодни разноски, удостоверени с приложения договор за правна защита и съдействие, сключен с адв.С. Х. и издадена фактура, конкретизирана по- горе, обосновават правен извод, че предпоставките на чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК в случая са налице. В производството по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, изр.2 ГПК настоящият състав на ВКС,ТК е пропуснал да се произнесе по основателността на претендираните от ответната по частната жалба страна деловодни разноски, поради което и на осн. чл.248, ал.1 ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК