Решение № 1748 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7101/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Р. М. чрез процесуален представител адв. В. Галева срещу Решение № 9537 от 19.03.2025 год. постановено по адм. дело № 9430/2024 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-21-221/11.09.2024 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу разпореждане [номер] от 07.06.2024 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че по адм.д. № 9430/2024 год. е било обявено за решаване на 27.11.2024 год. С определение от 13.01.2025 год. ходът по същество е отменен, тъй като съдът е преценил, че липсват доказателства относно компетентността на издателя на разпореждането. Такива били представени в съдебното заседание проведено на 19.02.2025 год. Касаторът счита тези действия на съда за процесуално нарушение ограничаващо правата на жалбоподателя и даващо привилегировано положение на издателя на акта. Навеждат се и доводи относно допуснато нарушение на материалния закон изразяващо се в неправилно приложение на нормата на чл.97, ал.8 от КСО. Счита, че същата е приложима в конкретния случай, тъй като не е обвързана с текста на чл.72 от КСО. Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ София-град и да се върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАДв. за двете инстанции. Ответникът по касация Директорът на ТП на НОИ София-град чрез процесуален представител гл.юрк. Велкова в писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на С. Р. М. срещу Решение № 2153-21-221/11.09.2024 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу разпореждане [номер]/43 от 07.06.2024 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което на основание чл.98, ал.7 от КСО е отказано да се възстанови личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М.. Установено е, че с ЕР № 93574 от 05.12.2023 год. на ТЕЛК на лицето са определени 30 % ТНР. ЕР е обжалвано пред НЕЛК. Длъжностното лице е приело, че М. не отговаря на условието за отпускане на пенсия за инвалидност докато трае обжалването. Разпореждането от 07.06.2024 год. е обжалвано пред директора на ТП на НОИ София-град, който с Решение № 2153-21-221/11.09.2024 год. е отхвърлил жалбата. Приел е, че заявлението на лицето подадено на 02.05.2024 год. е било с искане да се отпусне заместваща пенсия в размер на социалната пенсия за старост за времето на обжалване на решението на ТЕЛК. След извършена проверка на пенсионната преписка директорът на ТП на НОИ София-град установил, че на 25.10.2017 год. С. Р. М. е подал заявление с вх. № 2112-21- 3890/25.10.2017 год. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване като е представил ЕР на ТЕЛК № 2725 от 143/04.09.2017 год., съгласно което органите на медицинската експертиза са определили 50 % ТНР без чужда помощ, дата на инвалидизиране 04.09.2017 год. и срок на инвалидността три години - до 01.09.2020 год. С Разпореждане от 06.11.2017 год. на длъжностното лице по "ПО" е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО считано от 04.09.2017 год. до 01.09.2020 год. С последващи разпореждания е изменен определеният размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С експертно решение № 3645 от 176/20.10.2020 год. по повод преосвидетелстване е определена оценка на работоспособността 50 %, при определената дата на инвалидизиране - 04.09.2017 год. и срок до 01.10.2023 год. Във връзка с посоченото ЕР на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с разпореждане от 29.12.2020 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване считано от 02.09.2020 год. до 01.10.2023 год. С експертно решение № 93574 от 233/05.12.2023 год. е определена оценка на работоспособността 30 % при определената дата на инвалидизиране - 04.09.2017 год. и срок до 01.12.2026 год. ЕР е обжалвано пред НЕЛК и не е влязло в сила. С Експертно решение на НЕЛК № 90720 от 3.05.2024 год. е отменено оспореното експертно решение № 93574 от 233/05.12.2023 год. и е върнато на териториалната експертна лекарска комисия за ново преосвидетелстване. С разпореждане [номер] от 12.01.2024 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване личната пенсия на С. Р. М. е прекратена на основание чл.96 от КСО считано от 02.10.2023 год. С Решение № 2153-21-69 от 04.04.2024 год. на Директора на ТП на НОИ София-град е потвърдено разпореждането от 12.01.2024 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. С процесното разпореждане от 07.06.2024 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване е отказано да бъде възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М.. Директорът на ТП на НОИ София-град намира, че подадената пред него жалба е неоснователна, тъй като по силата на чл.72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, а съгласно чл.73, ал.2 от КСО пенсията се отпуска за срока на инвалидността. Съгласно чл.98, ал.7 от КСО ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Административният органа е направил извод, че след изтичане на срока на инвалидността 01.10.2023 год. с дадена оценка на работоспособността 30 % ТНР определена с обжалваното ЕР от 05.12.2023 год. не е налице експертно решение с определен процент ТНР 50 % или над 50 %, по силата на което лицето да има право на инвалидна пенсия. Определеният процент ТНР в обжалваното експертно решение е под 50 %, поради което на лицето не се дължи инвалидна пенсия. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано пред АССГ, който с процесното решение е отхвърлил жалбата. Приел е, че същото е издадено при правилно приложение на материалния закон като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е споделил мотивите на административния орган, че лицето няма право на лична пенсия за инвалидност на основание чл.98, ал.7 от КСО, тъй като не отговаря на изискването на чл.72 от същия закон, съгласно който пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Приел е, че лицата, които нямат признат от органите на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност процент в регламентирания от кодекса диапазон, нямат право на цитираната пенсия, независимо дали се касае за първоначално отпускане на пенсия или последващо. В разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО е посочено, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза пенсията за инвалидност се отпуска, възобновява и възстановява в размер на социалната пенсия за старост. Първоинстанционният съд тълкува нормата на чл. 98, ал. 7 от КСО в съответствие с тази на чл. 72 от КСО, поради което приема, че към момента на оспорване на решението на ТЕЛК или НЕЛК лицето трябва да разполага с решение на медицинската експертизата определящо му 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, макар и неокончателно. По изложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, по критериите в чл. 146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, редът за изменение на отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е посочен в общите правила на разпоредбите на чл. 98 от КСО. В хипотезата на обжалване на решението на ТЕЛК и НЕЛК, какъвто е и настоящия случай, до влизането им в сила се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия чл. 98, ал. 7 от КСО. Приложението на тази норма е обвързано с текста на чл.72 от КСО, съгласно който пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, следователно за да са налице предпоставките лицето да получи пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост следва същото по обжалваното експертно решение да има право на това, тъй като съгласно чл.112, ал.9 от Закона за здравето обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им като през периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. В конкретния случай по обжалваното експертно решение на С. Р. М. е определен процент ТНР 30 %, т.е. същият не попада в хипотезата на чл.72 от КСО. По изложените съображения като е приел, че оспореното Решение № 2153-21-221/11.09.2024 год. на директора на ТП на НОИ София-град е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в предписаната форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Възражението на касатора за допуснати от съда процесуални нарушения се преценява като неоснователно. На основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, включително и да провери неговата валидност. В изпълнение на това задължение първоинстанционният съд служебно е събрал доказателства относно компетентността на органа издал оспорения акт. Същите са представени в открито съдебно заседание като е дадена възможност на оспорващия да изрази становище. Видно от протокола от откритото съдебно заседание на 19.02.2025 год. доказателства са приети без възражения от процесуалния представител на оспорващия. Във връзка с гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски в размер на 51, 13 евро за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,