Определение № 5979 от 19.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4258/2025 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Е. Д. М., чрез адвокат Е. Я., срещу въззивно определение № 13192 от 09.07.2025 г. на Софийския градски съд, постановено по в.ч.гр.д. № 1993/2025 г. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: Въззивният съд, като е потвърдил определението на Софийски градски съд, е върнал исковата молба, подадена от Е. Д. М. и е прекратил образуваното по нея исково производство, на осн. чл. 130 ГПК. За да постанови този резултат, съдът е установил, че Е. М. е предявил иск против Прокуратурата, с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 24 999 лв., за неимуществени вреди, произтичащи от незаконното му задържане по ч. н. д. № 117/2016 г., след предявяване на обвинение срещу него за извършено престъпление по чл. 321 НК. Обезщетението е за периода 25.09.2016 г. -23.12.2024 г. Производството се явява недопустимо, като поредното предявено вземане, с идентичен предмет с множество други, с които ищецът е сезирал съдилищата. Съдът е посочил на три страници, плътно изписани, по които са заявени идентични с това по настоящия спор права, което налага приложение на чл. 126, ал. 1 ГПК. Поведението на Е. М. е квалифицирано и като злоупотреба с правото на иск. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: допустимо ли е национален съд да прекрати производство на основание чл. 126, ал. 1 ГПК поради твърдян пълен обективен и субективен идентификатор, когато между делата липсва реална идентичност по предмет, фактически състав и период на настъпилите вреди, когато делата се отнасят за различни периоди от време и различни фактически обстоятелства – вреди, настъпили в различни периоди и различен обем на вредите в различните периоди, макар и заведени от едно и също лице и представлява ли това ограничаване на достъпа до съд в нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на ефективност и равностойност в правото на ЕС; представлява ли голословното изброяване на многобройни “други дела“, заведени от ищеца, без конкретизация на техните номера, страни и предмет, достатъчно основание за извода на съда, че е налице пълен обективен и субективен идентификатор по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК, и допустимо ли е въз основа на такова общо твърдение да се прекрати производството, без съдът да извърши конкретна съпоставка на предмета и страните по делата – с оглед гарантираното в чл. 47 от ХОПЕС и чл. 6, § 1 ЕКПЧ право на достъп до съд и на мотивиран съдебен акт; Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Въпросите са некоректно зададени, защото съдът изрично е прел, че е налице подобен идентитет, а ако е допуснал грешка, предмет на проверка от касационната инстанция е наличието на такава, за което би следва да бъде зададен и надлежен правен въпрос. На практика, СГС точно е приложил чл. 126, ал. 1 ГПК, защото е установил идентитет между предявеният иск с претенциите по множество други, конкретно посочени дела. Сам касаторът също не сочи каквито и да са фактически твърдения, нито е представил пред втората инстанция доказателства за неправилност в извода за наличие на обективен и субективен идентитет на споровете. Прекратяването на по-късно заведеното дело с идентичен предмет не може да бъде в нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 6, § 1 ЕКПЧ и принципите на ефективност и равностойност в правото на ЕС. В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Касационната инстанция намира за необходимо да припомни, че превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и сред правните последици са: отказ от защита им, предприемане на действия за преустановяване на злоупотребата, обезщетение за причинени в резултат на злоупотребата вреди – имуществени и неимуществени. Мотивиран от горното, съдът