Определение № 3650 от 12.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Ц. П. Ц., чрез процесуалния представител адвокат В. против, имащо характер на определение, решение № 74 от 12.03.2025г. по в.гр.д. № 452/2024г. на ОС Монтана в частта за разноските, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решение № 6 от 9.01.2025г.по в.гр.д.№ 452/2024г. на ОС Монтана в посочената част. Счита същото за неправилно и желае да бъде отменено като се присъдят направените разноски от 1 600лв. за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Със сега обжалвания акт е оставено без уважение искане за изменение на постановен акт в частта за разноските, с решаващ мотив за липса на представени доказателства за реално извършване на такива. Безспорно е, че Ц. Ц. е представил пред въззивния съд /вж.стр.88/ оригинален договор за правна защита и съдействие с пълномощно, в което е посочено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 600лв. В мотивите в решението си, въззивният съд е посочил, че в същото липсва отбелязване за извършено плащане, както и не са представени други доказателства, установяващи такова. При постановяване на сега обжалвания акт, съдът е отказал да цени допълнително представеното /в хода на обжалването/ копие от същия договор за правна помощ и съдействие, в т.ІІІ от които е попълнен текст, сочещ че сумата от 1 600лв.е платена в брой. Съдът е приел, че от „значение за преценката по чл.78 ГПК са представените в хода на делото до приключване на устните състезания доказателства за направени разноски“. В сега подадената частна жалба, жалбоподателят оспорва изводите на съда с твърдението, че искането за присъждане на разноски следва да е направено до приключване на устните състезания, а доказателствата за плащане може да се представят и по-късно, включително и в хода на обжалването. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна Л. М. Ц., чрез процесуалния представител адвокат Б., с която се оспорва нейната основателност. Счита, че съдът следва да цени оригинала на представения договор за правна помощ и съдействие /наличен на стр.88/, а не допълнително представеното /в хода на обжалването/ копие на същия, в който е налице дописване на текста. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен. Въпросът за начинът, по който се доказва реалното заплащане на направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение от страната, е разрешен с т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г.по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В същото е посочено, че в представеният договор следва: „да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка“. В случая е безспорно, че в представеният и наличен по делото оригинален договор не е отразен начин на плащане и от същия е видно, че предвидената за това графа е непопълнена /празна/. При конкуренция за доказателствената стойност на своевременно представеният оригинал на договора за правна помощ и копие на същия договор, който е представен впоследствие и е с различно съдържание, съдът следва да даде вяра на оригинала и в случая така е процедирано. Други надлежни доказателства, удостоверяващи реалното заплащане на процесната сума не са представени от жалбоподателя, поради което правилно съдът е отказал да присъди претендираните разноски поради липса на доказателства за реалното им извършване. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение