Определение № 10625 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. М. И. от гр. Перник, чрез процесуалния си представител адв. А.Ценев, против определение № 1847 от 05.08.2026г., постановено по адм. дело №494/2026г. по описа на Административен съд – Перник. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт, като постановено в противоречие с чл. 10, ал. 4 от Наредба №16 на Общински съвет – Перник. Прави искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на Административен съд – Перник със задължителни указания, за разглеждане на спора по същество. Ответникът – Комисията по чл. 10 от Наредба №16 за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. При изложени съображения прави искане жалбата да бъде оставена без уважение, а определението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящият тричленен състав от Четвърто отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалбата на И. М. И., срещу решение №55 от 26.05.2026г., обективирано в Протокол №8 от заседание на Комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредба №16 на Общински съвет- Перник. С определение № 1847 от 05.08.2026 г., постановено по адм. дело № 494/2026 г. по описа на Административен съд – Перник, е оставена без разглеждане жалбата на И. М. И., срещу решение №55 от 26.05.2026г., обективирано в Протокол №8 от заседание на Комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредба №16 за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /Наредба №16/ и е прекратил съдебното производство по делото. За да постанови обжалваното определение, съдът е извършил преценка на характера на оспорения акт съобразно нормативната уредба, съдържаща се в Наредба №16, въз основа на което е достигнал до извода, че обжалваният акт има характер на подготвителен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. Съдът е установил, че между И.И. и Община Перник е бил сключен договор за наем №24Ж 21757 от 01.04.2024г. за срок от две години, като в раздел V., т. 7.9 е предвидено прекратяване на правоотношенията при изтичане срока на договора. В изпълнение на тази разпоредба е издадена Заповед №608 от 01.04.2026г. на кмета на община Перник, с която на основание чл. 46, ал.1, т. 6 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 7, т. 7.9 от договора за наем, считано от 01.04.2026г. е прекратено наемното отношение. Постановеното в последствие решение №55 от 26.05.2026г. не поражда самостоятелни правни последици, тъй като с него не се създават нови права или задължения, не се прекратява наемно правоотношение и не се постановява изземване на общински имот. Съдържанието му се свежда до извършване на преценка относно наличието на една от препдопставките по чл. 5, ал.1, т. 10 от Наредба №16 и до формиране на становище в рамките на административната дейност по управление на общинския жилищен фонд. Въз основа на установеното административния съд е приел, че жалбата е насочена срещу акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което е налице чл. 159, т. 1 от АПК. Определението е правилно. С оспореното решение на Комисията по чл. 10, ал.1 от Наредба № 16 е прието И.И. да бъде уведомен, че не отговаря на условията на чл. 5, ал. 2, т. 10 от Наредба № 16 за подновяване на наемните правоотношения. Като е посочено същия да бъде уведомен да освободи доброволно жилището в едномесечен срок, в противен случай започва процедура по изземване на общинския имот. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение е акт по чл. 21, ал. 5 от АПК- волеизявление, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт. Видно от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16 са предвидени хипотезитеза отписване/ изключване от картотеката. С ал. 2 на същата разпоредба е прието, че отписването / изключването от картотеката се извършва по предложение на комисията по чл. 10 със Заповед на Кмета на община Перник. Протоколът и Заповедта се връчват по реда на чл. 10, ал. 4 от Наредбата, а заповедта се обжалва съгласно АПК. Поради това на оспорване подлежи окончателния административен акт - заповедта на кмета на Община Перник, а не предложението на Комисията по чл. 10 от Наредба №16. Последното има подготвителен характер. Предвид изложеното оспорената заповед не подлежи на оспорване и за него са налице условията на чл. 159, т. 1 от АПК, както правилно е приел административният съд. С оглед на горното съдът намери, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,