Определение № 60265 от 09.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1953/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу определение №11800/05.08.2020г., постановено по в.гр.д.№21/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е оставена без уважение молбата на ЗД „Бул Инс“ АД от 24.06.2020г. за изменение на решение №1152/09.06.2020г., постановеното по същото дело, в частта му за разноските. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Оспорва се решаващия извод на съда, че ответникът по въззивната жалба няма право да претендира направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като адвокатът „не е извършил никакви процесуални действия“. Сочи се, че този извод е в противоречие с процесуалния закон и с практиката на ВКС. Претендира се отмяна на обжалваното определение и осъждането на въззивника А. И. да заплати на дружеството направените от него разноски за процесуална защита пред въззивната инстанция. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от А. М. И., в който се сочи, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като не се дължат разноски на ответното дружество при липсата на извършени процесуални действия от страна на процесуалния му представител. Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение №1152/09.06.2020г., постановено по в.гр.д.№21/2020г. на САС е потвърдено решение №4846/01.07.2019г. по гр.д.№9827/2016г. на СГС в обжалваната му от ищцата част, с която е отхвърлен иска на А. М. И. по чл.226, ал.1 КЗ (отм) против ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъденото обезщетение от 40 000лв. до претендирания размер от 95 000лв. С решението въззивният съд не е присъдил претендираните от ЗД „Бул Инс“ АД разноски за процесуална защита пред въззивната инстанция в размер на 3 000лв., посочвайки, че същите не се дължат поради липсата на извършена работа пред въззивната инстанция. С обжалваното определение №11800/05.08.2020г, постановено същото дело, съставът на САС е оставил без уважение молбата на ЗД „Бул Инс“ АД по чл.248, ал.1 ГПК с вх.№9156/24.06.2020г. за изменение на въззивното решение от 09.06.2020г. в частта му за разноските, потвърждавайки съображенията в мотивите на решението, а именно че – „ направеното от въззивницата възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение е основателно, тъй като ответникът не е извършил никакви процесуални действия в производството пред въззивната инстанция, които да оправдаят заплащане на адвокатско възнаграждение дори в минимален размер“. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. На 27.02.2020г. пълномощникът на ЗД „Бул Инс“ АД е представил списък за разноски за сумата 3 000лв. без ДДС с искане за тяхното присъждане въз основа на приложен договор за правна защита с дата 25.02.2020г. С молба от 28.05.20202г. пълномощникът на ЗД „Бул Инс“ АД е оспорил въззивната жалба на А. И.. В отрито заседание на 01.06.2020г. пълномощникът на въззивницата А. И. е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърляне изцяло на въззивната жалба на ищцата, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответното дружество има право на заплатените от него разноски за въззивната инстанция. Изпълнени са изискванията на т.1 и т.2 от Тълк.решение №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция – страната е представила доказателство за заплатено възнаграждение и списък на разноските. Обстоятелството, че процесуалният представил на дружеството не е извършил никакви процесуални действия по делото (респ., че извършените действия са формални, състоящи се единствено в оспорване на жалбата, както е в настоящия случай), не освобождава въззивницата от задължението за разноски по чл.78, ал.3 ГПК. Липсата на осъществена правна защита от страна на упълномощения адвокат води до риск за упълномощителя от неблагоприятен резултат по делото, но не го лишава от правото да претендира разноски по делото. Основателно е възражението на въззивницата по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивната инстанция. На основание чл.78, ал.5 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.072004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение при обжалваем интерес от 55 000лв., въззивницата дължи на ответното дружество разноски в размер на 2 180лв. (830лв. + 3% от 45 000лв.). В случая към размера на минималното възнаграждение, дължимо на ответното дружество, не следва да бъде добавяно ДДС, тъй като в представеното доказателство за плащане – договорът за правна защита и съдействие от 25.02.2020г., самото дружеството е заплатило възнаграждението в брой без ДДС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение