Решение № 5409 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6313/2011 г.

Решение № 5409 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6313/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Михайлов Миланов от гр. София, подадена чрез адв. Б. Петров против решение № 943/1.03.2011 г. на Административен съд София - Град, I - во отделение, 5 състав, постановено по адм. д. № 7777 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Миланов срещу РА № 2000906754/8.04.2010 г., изд. от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1375/16.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 490 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Счита, че наличието на основание по чл. 122, ал. 1 не е подкрепено със събраните по делото доказателства поради което е неприложима презумпцията, регламентирана в чл. 124, ал. 2 ДОПК. Неправилно разходите за пътуване в чужбина са определени съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Представени са писмени доказателства за заети средства от Красимира Петрова. От извлеченията от банковите сметки на ревизираното лице, приложени като доказателства към РА не става ясно кой е вносителят по всяка една транзакция. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София е оспорил касационната жалба с доводи, поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Климучкова - Михайлова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. С оспорения РА на Т. Миланов е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 544,08 лв. за 2004 г. и в размер на 3 624,19 лв. за 2006 г., ведно с лихви за просрочие в размер на 1 842,88 лева. По време на ревизията приходният орган е установил, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово му състояние за процесния период, тоест налице е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Прието е, че няма начин договора за заем от 05.08.2005 г. да се отрази върху данъчното облагане за 2004 г. В тежест на Миланов е било да докаже наличието на доходи и средства, позволяващи му да извърши съответните разходи през 2004 г., което лицето не е направило. Предмет на договора за заем е сумата в размер на 20 000 лв., предоставена от Красимира Петрова, но според съдът заемният договор е частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила извън авторството и писменото изявление, само когато издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. В случая липсват други доказателства за действителното получаване на сумата - например за влагането й в банка или за нейното съхранение. Заемодателят е регистриран като ЕТ "Казабланка - Красимира Петрова", но съгласно чл. 53, ал. 1 ТЗ търговецът е длъжен да води счетоводството си, отразявайки в него движението на имуществото от своето предприятие. Съдът е обсъдил и разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ТЗ относно търговските книги, водени в нарушение на изискванията на ТЗ и Закона за счетоводството. Ревизираното лице е дало противоречиви писмени обяснения за произхода на доходите си, налице е и влязъл в сила акт, установяващ недостиг на парични средства за 2005 г., тоест началното салдо за 2006 г. е нула. През 2004 и през 2006 г. са констатирани пътувания на лицето в чужбина, във връзка с които са определени при ревизията дневни разходи съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съдът се е позовал на верността на фактическите констатации на ревизионният акт, приключващ ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото трябва да бъде оставено в сила. Касационните оплаквания се припокриват с доводите, поддържани от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Правилно е прието в съдебното решение, че е доказано наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. В съдебното решение са обсъдени данните за несъответствието между декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал, на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с имущественото му състояние. Обосновано съдът е приел, че договорът за заем представлява частен свидетелстващ документ, като липсват убедителни доказателства за действителното получаване на сумата. Заемът е в размер на 20 000 лв. и е логично тази сума да е съхранявана в банково учреждение или по друг подходящ и сигурен за случая начин. Заемодателят Кр. Петрова Иванова е посочила за източник на придобиване на сумата продажба на недвижим имот, но е видно от нотариалния акт, че страна по разпоредителната сделка е едноличен търговец, който води счетоводство и който е трябвало да отрази прихода от сделката в своето счетоводство. Неотразяването на прихода е мотивирало правилния извод на съда, че не е доказано заемодателят да е разполагал със заетата сума към 5.08.2005 г. В този смисъл са съображения от първоинстанционният съд и разминаванията в обясненията, дадени от лицето. Първоначално то е посочило, че е получило заем от майка си в размер на около 20 000 лв., а впоследствие е описало заема, като получен от Кр. Петрова Иванова. Във връзка с началното салдо за 2006 г. е налице влязъл в сила акт, който е обсъден от съда. При положение, че ревизираното лице е пътувало в чужбина, законосъобразно дневните разходи са определени съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Ако лицето е считало, че разходите са в друг размер то е могло да ангажира съответните доказателства, а не да релевира единствено голословни твърдения за това обстоятелство. Независимо от това, че ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК, върху ревизираното лице въз основа действието на общия принцип, пада доказателствената тежест лицето да посочи или да представи доказателства за положителните факти от които същото черпи права. В случая фактическите констатации на акта са подкрепени с убедителни писмени доказателства и решението на съда не е постановено в нарушение на чл. 124, ал. 2 ДОПК. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 490 лв. за производството пред ВАС. Воим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение