Решение № 295 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 144/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.2,изр.1-во ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Й. Й. от гр. Б. срещу разпореждане от 04.02.2010 год. постановено по в.ч гр.д. № 18/2010 год. на Окръжен съд гр. М., с което върната подадената от Е. Й. Й. от гр. Б. частна касационна жалба против определение на Монтанския окръжен съд от 19.01.2010 год. по същото дело. В частната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното разпореждане като постановено в нарушение на закона и поради необоснованост. Иска се неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт – разпореждане, което подлежи на обжалване, съгл. разпоредбата на чл. 274,ал.2,изр.1-во ГПК във вр. чл. 274,ал.1,т.2 ГПК,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. По следните съображения: С разпореждане от 25.01.2010 год. по в.ч гр.д. № 18/2010 год. на Монтанския окръжен съд е оставена без движение подадената от Е. Й. Й. от гр. Б. частна касационна жалба против определение на Монтанския окръжен съд от 19.01.2010 год., постановено по същото дело, с което съдът е потвърдил определение на районен съд гр. М. за връщане на подадената от него искова молба. С разпореждането са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението, частният жалбоподател да приведе частната жалба в съответствие с изискванията на чл. 284 ГПК като жалбата се приподпише от адвокат, представи се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, и се внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Съобщението с указанията е получено от жалбоподателя на 01.02.2010 год. и на същата дата е изпълнено указанието за внасяне на държавна такса като с молба вх. № А171/01.02.2010 год. частният жалбоподател е уведомил съда за това /представено е и преводно нареждане/. Във връзка с указанията за превеждане на частната жалба в съответствие с изискванията на чл. 284 ГПК, частният жалбоподател е посочил, че „няма средства” и че е „лишен от адвокатска защита”. При това положение и в съответствие със задължението по чл. 99 ГПК, съдът е следвало да напъти страната относно възможностите да поиска и получи правна помощ по реда на Г. десета от ГПК, след което да се даде нов срок за отстраняване на констатираните нередовности на касационната частна жалба. Вместо това с обжалваното разпореждане съдът е постановил връщане на касационната частна жалба поради неотстранени в срок нередовности, което е неправилно. Разпореждането следва да бъде отменено като делото върнато на Монтанския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия съобразно мотивите на настоящото определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.