Определение № 11759 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на Област Хасково срещу Определение № 7670/10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 321/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставено без разглеждане оспорването, обективирано в Заповед № АК-04-1 от 04.02.2025 г. на Областния управител на Област Хасково, срещу Решение № 206/23.01.2025 г. на Общински съвет – Минерални бани, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, като се поддържа, че оспореното решение представлява подлежащ на съдебен контрол административен акт. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба – Общински съвет – Минерални бани, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че определението е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с трайната съдебна практика. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. По съществото на спора: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по оспорване от Областния управител на Област Хасково на Решение № 206/23.01.2025 г. на Общински съвет – Минерални бани, с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), е актуализирана структурата на общинската администрация по отделни дейности чрез разкриване, закриване и промяна на щатни бройки. С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд – Хасково, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на Областния управител и е прекратил производството, като е приел, че оспореното решение не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Настоящият състав намира, че този извод е правилен и съответства на трайната съдебна практика на Върховния административен съд. Решението на Общински съвет – Минерални бани, с което се определя числеността и структурата на общинската администрация, има вътрешноорганизационен и вътрешнослужебен характер, по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. То не притежава белезите на административен акт – не засяга пряко права, свободи или законни интереси на външни субекти, не създава и не прекратява права или задължения, нито има правопроменящ ефект по отношение на граждани или организации, включително и на областния управител. Следователно, актът не може да бъде квалифициран нито като индивидуален (чл. 21 АПК), нито като общ административен акт (чл. 65 АПК), нито като нормативен (чл. 75 АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от Конституцията на Република България, областният управител осъществява административен контрол само върху административни актове, какъвто процесното решение не е. Върховният административен съд намира, че по правната си същност и последици оспореното решение попада в категорията на т. нар. вътрешнослужебни актове по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Съгласно посочената обща разпоредба, регламентираща обхвата и действието на Кодекса, разпоредбите на същия не се прилагат по отношение на актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Следователно по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК от приложното поле на закона са изключени актовете на административните органи, с които се създават задължения за техни подчинени органи или се разрешават вътрешнослужебни въпроси, като в случая отсъства предвиденото в същата норма изключение - наличие на засегнати права и интереси на други лица, обуславящо допустимост на обжалването по съдебен ред. С оглед вътрешноведомственото им естество тази категория актове не съдържат властническо волеизявление, което едностранно да поражда промяна в правната сфера на гражданите. За такива вътрешнослужебни актове съдебното обжалване е недопустимо по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. В този смисъл е и т. 2 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 22.09.1976 г. Административнопроцесуалният кодекс не се прилага за актове, отнасящи се до извършване на вътрешна административно-организационна дейност, освен ако с тях се създават предпоставки и условия, при които могат да бъдат засегнати права или защитени от правото интереси на други лица. За да е налице административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност, е необходимо съдържащото се в него волеизявление едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено, т. е. правните последици (права и задължения) и правоотношения, визирани в правната норма, следва да възникват автоматично и директно от този акт. За характера на последния се преценява не по формата, в която е материализирано волеизявлението, а по неговото съдържание и предизвиканите правни последици. По тези съображения не е налице предмет за съдебен контрол по чл. 45 ЗМСМА. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд – напр. Решение № 806 от 17.01.2020 г. по адм. д. № 14287/2018 г., III о., ВАС; Определение № 896 от 01.02.2022 г. по адм. д. № 575/2022 г., III о., ВАС; Определение № 11624 от 30.10.2024 г. по адм. д. № 9265/2024 г. ВАС; Определение № 9023 от 30.09.2025 г. по адм. д. № 8840/2025 г. ВАС, Определение № 11624 от 30.10.2024 г. по адм.дело № 9265 от 2025 г. на ВАС. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорването е недопустимо и е прекратил производството на основание чл. 159, т. 1 АПК. Предвид изхода на делото, на ответника – Общински съвет – Минерални бани, се дължат своевременно заявените разноски за производството по частната жалба в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,