Решение № 2203 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7404/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ди Ес Пропърти Билд" ЕООД гр. Пловдив срещу решение № 4572 от 19.05.2025г. по адм. д. № 1935/2024г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ против Община Пловдив за обезщетение в размер на 100000 лева на имуществени вреди от незаконосъобразни актове на кмета на Община Пловдив – Заповед № 21ОА-1923/16.07.2021г. и Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г. и бездействието му за издаване на заповед за одобряване изменение на ПУП-ПРЗ. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречия с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Подържа, че всички елементи на фактическия състав по чл. 1 ЗОДОВ са доказани и установени, за което излага подробни съображения. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете. Претендира разноски. Ответникът - Община Пловдив чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд Пловдив е установил от фактическа страна, че с Решение № 338/20.03.2023г. по адм.д. № 2482/2021г. на Административен съд Пловдив, поправено с Решение № 815/03.05.2023г., оставено в сила с Решение № 10766/07.11.2023г. по адм.д. № 6408/2023г. на Върховен административен съд, е отменена Заповед № 21ОА-1923/16.07.2021г. на кмета на Община Пловдив, с която е отказано одобряване изменение на ПУП -ПРЗ и РУП за част от кв.81 по плана на Централна градска част гр. Пловдив и преписката му е върната с указания за мотивиране и спазване на чл. 35 от АПК. С Определение № 1246/07.02.2024г. по адм.д. № 3070/2023г. на Административен съд Пловдив е отменена Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г. на кмета на Община Пловдив за спиране на административното производство / съобщена на дружеството на 04.12.2023г./ и преписката е върната на кмета на Община Пловдив за продължаване на процедурата по произнасяне по Заявление № 21Ф-3400/17.05.2021г. на дружеството. На 19.02.2024г. е подадено ново заявление до кмета на Община Пловдив с искане за произнасяне по заявлението от 2021г. съобразно решенията на Административен съд Пловдив по адм.д. № 2482/2021г. и адм.д. № 3070/2023г. След издаване на съдебните решения искането е внесено за разглеждане от Експертен съвет по устройство на територията при Община Пловдив. Видно от протокол № 6/13.03.2024г. на ЕСУТ е прието, че исканото изменение на ПУП не е в съответствие с предвижданията на изменение на ОУП. Съответно по отношение на представения проект са дадени указания към заявителя и му е определен 8 месечен срок за изпълнение, от датата на уведомяването му. С писма с изх. № 21Ф-3400-8 от 12.12.2024г. и с изх. № 21Ф-3400-9 от 12.12.2024г. кметът на Община Пловдив е уведомил дружеството, че поради неизпълнение на указанията административното производство по заявлението му от 17.05.2021г. и по изпълнението на съдебните актове на Административен съд Пловдив е прекратено, както и че искането по заявление от 27.11.2024г. е отхвърлено. С Решение № 11258/20.12.2024г. по адм.д. № 1738/2024г. на Административен съд Пловдив, в производство по реда на чл. 296 от АПК, съдът е задължил кмета на Община Пловдив да издаде индивидуален административен акт, с който да одобри внесения проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП на кв.81 по плана на Централна градска част. Определен е 30-дневен срок за произнасяне. Накрая е издадена Заповед № 25ОА-345/27.01.2025г. от кмета на Община Пловдив, с която е одобрен проектът, съгласно съдебното решение по адм. д. № 1738/2024г. на Административен съд Пловдив. С нотариално заверен предварителен договор от 01.12.2023г. за покупко-продажба на инедвижим имот страните „Ди Ес Ди Пропърти Билд“ ЕООД и „Олеа Бюти“ ЕООД са уговорили да сключат окончателен договор до 31.01.2024г., 13 часа, при сбъдване на условията и представяне на документи по т. 5.3. Тези условия са: заплащане на остатъчната цена; заповед на кмет на Община Пловдив за изменение на ПР, ПЗ и одобрен РУП; удостоверение за тежести. В раздел „Санкции.Неустойки“ е вписано в т. 11, че при неизпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността върху имота, купувачът разполага с правото да се откаже от договора и да получи двоен размер на платеното по договора капаро. В т. 12 е уговорено правото на купувача да се откаже от сключване на договор и получаване на двойно капаро в случай на наличие на тежести и/или липсата на заповед на кмета на Община Пловдив за изменение на ПР, ПЗ, предвиждане на УПИ за „бензиностанция и озеленяване“ и изработване на РУП, във връзка със заявление от 17.05.2021г. за одобряване изменение на ПУП. Представени са нотариална покана, платежно нареждане, фактура и извлечение от сметка като доказателства за това, че сумата от 200000 лева е платена от наредител „Ди Ес Ди Пропърти Билд“ ЕООД на „Олеа Бюти“ ЕООД на 25.06.2024г. с вписано основание „връщане на капаро по договор от 01.12.2023г.“. По делото е изслушано и кредитирано заключение на съдебно-счетоводна експертиза относно счетоводните записвания в двете дружества- страни по предварителния договор, във връзка с връщане на капаро по същия. При тази фактическа обстановка съдът е установил от правна страна, че исковете са допустими, но неоснователни. Приел е за установена първата предпоставка за основателност на исковете, а именно отменени административни актове и незаконосъобразно бездействие от кмет на Община Пловдив за издаване на акт по същество в изпълнение на съдебните решения и определения, като за последното се е съобразил с влязлото в сила Решение № 11258/20.12.2024г. по адм.д. № 1738/2024г. на Административен Пловдив. По отношение на твърдяните имуществени вреди, съдът е счел, че същите са доказани и са в размер на върнатото капаро от 100 000 лв, за което са представени достатъчно доказателства за плащане. Не е приета за установена обаче пряката причинна връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на административния орган. За да стигне до този извод, съдът е отбелязал, че предварителният договор е сключен два дни след издаване на Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г. на кмета на Община Пловдив, с която административното произвоство е спряно, а след възобновяването му е даден 8-месечен срок за отстраняване нередовности в заявлението. При неяснотата кога евентуално издаденият индивидуален административен акт е щял да влезе в сила, предвид спецификите на производството по изменение и одобряване на нов ПУП, съдът е счел, че срокът за изпълнение на договора не е съобразен с реалната действителност – дружеството необмислено и ненавременно е влязло в договорни отношение по повод имот, с още несъществуваща заповед за нов ПУП. Отчетена е и липсата на удостоверение за тежести за предходните 10 години, което е друго условие за сключването на окончателния договор, както и липсата на клауза, която да разяснява какво бъдещо изменение на ПУП-ПРЗ се очаква. Съдът се е мотивирал още, че доброволно приетият модалитет на договора – срок за сключване на окончателен договор при същестувващия риск за изпълнение прекъсва пряката причинно-следствена връзка. Решението е правилно. Не са налице сочените в жалбата касационни основания - необоснованост и нарушение на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Правилни са изводите на административния съд за незаконосъобразни актове и бездействие на административния орган. Незаконосъобразността на всеки от тях е установена с влезли в сила съдебни решения. Административното производство в крайна сметка е приключило с облагоприятстващ административен акт за касатора. Налице е приключило с издаден облагоприятстващ административен акт административно правоотношение. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след и в резултат на реализиране на противоправното поведение - акт, действие или бездействие. Разликата между имуществото след противоправното поведение и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако това поведение беше законосъобразно, формира размера на претърпяната загуба. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или накратко, в липсата на едно благо. Доказана е с документи, отразяващи плащането, настъпилата вреда, като обстоятелството дали е налице счетоводно отразяване на връщането на капарото и в кои документи това е отразено, в случая може да е от значение за приложение на данъчното законодателство, но не се отразява на извода, че плащането е доказано. Правилни са изводите на съда, че в процеса не е доказана причинната връзка между незаконосъобразното поведение на административния орган и настъпилата вреда. Предварителният договор е сключен при липса на каквато и да била ясна предвидимост за срока, в който ще приключи административното производство. Освен това изрично записаният в него модалитет, че дружеството касатор поема задължение за неустойка при неизпълнение на поставените в договора условия, които не зависят от него, а от администрацията, сочи на прекъсване на причинно-следствената връзка. При това следва да се отчете конкретната фактическа обстановка и обстоятелството, че към датата на сключване на договора не е била налице предвидимост, че административният орган ще се произнесе в конкретен срок с облагоприятстващ административен акт. Предварителният договор е сключен по-малко от месец след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на отказа за изменение на ПУП и е със срок на изпълнение два месеца, в който срок не е било сигурно нито издаването на заповед за изменение, нито нейното влизане в сила. При отмяната на отказа за изменение на ПУП указанията на съдилищата са за излагане на мотиви и произнасяне по същество, за което не е даден изричен срок. Поради това не може да се пиреме, че за касатора са възникнали легитимни правни очаквания, че производството ще приключи в двумесечен срок с влязъл в сила облагоприятстващ административен акт. Освен това обстоятелството дали за имота е допуснато изменение на ПУП не се отразява на неговия характер на годен за прехвърляне обект. Не става ясно от самия договор или други доказателства за това, каква е била икономическата логика за поемане на условието сделката да бъде сключена при одобрено изменение на ПУП, след като се касае за имот в центъра на Пловдив с построена в него бензиностанция. При твърденията в касационната жалба, че страните по договора не са имали за цел заповедта за изменение на ПУП да е влязла в сила, въпросът за икономическата, а и правна логика в разглежданото поведение е още по-неясен. Поради всички тези обстоятелства поетото от касационния жалбоподател задължение за плащане е събитие, което е външно за причинно следствената верига, включваща незаконосъобразно поведение на административния орган и настъпили вреди. Това външно събитие води до извод за липса на пряка причинно-следствена връзка между соченото поведение и вредите. Жалбоподателят е поел договорно задължение за плащане, при това на стойност, която страните по договора сами са определили на 1/6 от цялата цена на договора и го е изпълнил. При тези факти не може да бъде ангажирана отговорността на ответника нито в посочения размер, нито на посоченото основание. Облигационното правоотношение е такова между страните по него и при конкретната фактическа обстановка не може да бъде противопоставено на общината. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд