Определение № 248 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 217/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от А. В А. и С. Д. Д. срещу Определение № 261 от 02.03.2012 год. по ч.гр.д.№ 84/2012 на Плевенския окръжен съд. С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.419 ГПК, Плевенският окръжен съд е оставил без уважение частната им жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, съдържащо се в Заповед № 472 от 17.10.2011 год., издадена по реда на чл.418 ГПК вр.чл.417 т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 734/2011 год. на Районен съд [населено място]. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на преценката на ПлОС относно законосъобразността на разпореждането. Аргументите на А. Василева А. и С. Д. Д. са по-скоро за незаконосъобразност на самата заповед за незабавно изпълнение. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима на друго основание. Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.419 ал.1 ГПК. Предмет на това производство е само незабавността на изпълнението, постановено в заповедта, издадена от районния съд, а не и самата заповед. Актът на въззивния съд не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК не попадат в нито една от хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК. Те не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се дава разрешение по същество на това производство. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, определението по допускане/недопускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не подлежи на последващ контрол. Доводите на касаторите срещу законосъобразността на издаването на заповед за изпълнение се дължат на неправилно разбиране на закона. Предмет на обжалване по реда на чл.419 ГПК не е издаването на самата заповед, а само разпореждането в частта с която е постановено незабавното и изпълнение. Определението с което ПлОС се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от РС-Левски разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС е без значение и не е създало висящност на касационното производство. С настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК. Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.