Определение № 3321 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2742/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Етажна собственост, вх. „В“, [улица], гр. София, представлявана от управителя О. Н. В., чрез адв. Йосева, срещу определение № 27215 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело № 11823/2024 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата им против Разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-129 от 12.08.2022 г. на главния архитект на Столична община и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението и се претендира да бъде отменено, а жалбата да бъде върната на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-геодезическа експертиза. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът – главен архитект на Столична община, чрез гл.юрк. Митова, оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на частните жалбоподатели. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество –неоснователна. За да постанови оспореното определение, административният съд е приел, че жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и нямат правен интерес от оспорването на процесното РС, тъй като границата на урегулираният поземлен имот (УПИ), в който е изградена жилищната сграда с административен адрес гр. София, [улица], а именно - УПИ XVIII в кв. 158, м. „Център“ съвпада с уличната регулация, което прави имота съседен на имота, за който е издадено разрешението за строеж. Определението е правилно. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Етажна собственост, вх. „В“, [улица], гр. София, представлявана от управителя О. Н. В. срещу Разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-129 от 12.08.2022 г. на главния архитект на Столична община, с което е разрешено извършването на строително-монтажни работи съгласно одобрени проекти от 12.08.2022 г. за обект „Реконструкция на ул.“Опълченска“ от бул. „Александър Стамболийски“ до бул. „Сливница“ – II етап „Реконструкция на ул.“Опълченска“ от бул. „Тодор Александров“ до бул. „Сливница“, в това число отливен канал по бул. „Сливница“ до заустването му в р. Владайска и съпътстваща инфраструктура“. Видно от приложените по делото графични писмени доказателства: Комбинирана скица по чл. 16, ал. 3 ЗКИР, издадена на 26.09.2024 г., и инвестиционен проект, одобрен на 12.08.2022 г., част „Пътни работи“ – ситуация от км 0+000 до км 0+350, правилно е установено, че УПИ XVIII в кв. 158 има лице към уличната регулация на ул.“Опълченска“, но обхватът на реконструкцията не засяга регулацията му. В обхвата на прилежащия тротоар реконструкцията предвижда нов бетонов бордюр, настилка унипаваж (защрихована в синьо на одобрения инвестиционен проект) и настилка за велоалея (повдигната в жълт цвят според легендата на одобрения архитектурен проект), които не навлизат в регулационните граници на УПИ XVIII. С представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията под акт №19, том XLI, вх.рег.№12777/2002 г., дружество „О.-48-ГРУП“ ЕООД, с управител О. Н. В. се легитимира като носител на ограничено вещно право, а именно 0,85% идеални части от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, съответстващ на парцел XVIII в кв. 158, местност Центъра по плана на гр. София, който имот е извън обхвата на оспореното разрешение за строеж. Безспорно е установено, че границата на УПИ XVIII съвпада с уличната регулация, което прави имота съседен на имота, за който е издадено разрешението за строеж, поради което жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал.1 и ал.2 ЗУТ и съответно нямат правен интерес от оспорването. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване на процесното разрешение за строеж. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Искането за назначаване на съдебно-геодезическа експертиза е недопустимо. По силата на чл. 219, ал. 1 АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. С оглед на това в касационното производство не могат да се събират друг вид доказателства, от вида на заявените в частната жалба. Освен това разпоредбата на чл. 220 АПК предписва, че касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното определение. Следователно е недопустимо установяване на нови факти и обстоятелства. С оглед на горното обжалваното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с чл. 144 АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на ответника сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,