Определение № 3164 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2204/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от С. Т. Г., с която моли да се допълни определение № 2333/27.07.2023 г. по настоящото дело, като му се присъдят деловодни разноски за производството по частната жалба пред ВКС, които е поискал своевременно и е доказал. Ответницата по молбата Т. В. Д. оспорва молбата като недопустима, защото не е преподписана от адвокат и моли да се остави без разглеждане. Ако съдът приеме, че молбата е допустима, моли да не се уважава, тъй като не е ясно в какъв размер разноски са претендирани и дали са доказани, а ако са прекомерни, счета, че съдът трябва да ги намали, защото това производство не е от фактическа и правна сложност. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени искането, възраженията на ответната страна и данните по делото, намира следното: С определение № 2333/27.07.2023 г. по настоящото ч.гр.д.№ 2204/2023 г. е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх.№ 2675/04.04.2023 г., подадена от Т. В. Д. против определение № 75 от 01.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 101/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено определение № 626 от 23.12.2022 г. по гр. д. № 49/ 2022 г. на ОС – Пазарджик за прекратяване на производството и делото е върнато на Окръжен съд – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия. Със същото определение е потвърдено определението на въззивния съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 1176/ 06.02.2023 г., подадена от Т. В. Д. против определение № 58/ 24.01.2023 г. по гр. д. № 49/ 2022 г. на ОС – Пазарджик и е прекратено производството по молбата й по чл. 248 ГПК. Молба за допълване на определение № 2333/27.07.2023 г. е подадена електронно на 24.08.2023 г., т.е. в едномесечния срок по чл.248 ГПК. За тази молба няма изискване да е преподписана от адвокат. Възраженията на ответницата по молбата Т. В. Д. за недопустимост са неоснователни. Искане за присъждане на разноски е направено с отговора на частната жалба, към който е приложено пълномощно, договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 ГПК. В него е вписано единствено възнаграждението за адвокат в производството по частната жалба.. За съда не съществува задължение да изпрати препис от него на частната жалбоподателка, поради което доводите й, че не е получила и не знае за искането за разноски и претендираният размер са неоснователни. При посоченият резултат по спора по частната жалба, С. Т. Г. има право на разноски, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК. Претендираният от него и доказан с договора за правна помощ размер на разходите за настоящата инстанция е 600 лв., за които е отразено, че са изплатени от него в брой. Съгласно т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, така оформен договора е разписка за плащането на адвокатския хонорар и доказва направения разход. Неоснователна е тезата на ответницата по частната жалба, че той следва да се разпредели между всички ответници. Претендираният разход от С. Г. в размер на 600 лв. е по договор за правна помощ, сключен само с него и изплатен само от него. Претендирайки разноските по този договор, той защитава свои права и не действа като процесуален представител на останалите ответници. Затова има право да претендира цялата сума по договора за правна помощ. Направено е от ответницата по частната жалба възражение за прекомерност. То е основателно предвид предмета на спора по частната жалба и неговата ниска степен на правна и фактическа сложност – неоснователността на частната жалба следва директно от закона и не налага обсъждане на фактите по спора, предмет на иска. Повдигнатите с частната жалба въпроси са само процесуални. Затова съдът приема, че претендираното възнаграждение следва да се намали с 1/2, като съобразява нормата на чл. 7, ал.1 т.7, във вр. с чл. 11 от Наредбата за минималният размер на адвокатските възнаграждения, това, че данъчната оценка на целия имот е 23664 лв., а молителя /ищец по иска/ е един от наследник с квота, която е по-малко от 1/4 ид.ч., т.е. материалния интерес е под 10 000 лв. за него. Следователно на молителя следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение