Определение № 183 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1618/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на процесуалния представител на касатора – Сдружение „Съюз на българските журналисти“, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], за изменение (погрешно посочено в молбата като допълване) на Решение № 40/06.03.2018 г., постановено по т.д. № 1618/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро ТО, в частта за разноските. Насрещните страни – Д. Д. Т., с ЕГН: [ЕГН] и [фирма], с ЕИК:[ЕИК], [населено място], не изразяват становище по молбата по реда и в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ-ро ТО, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК Разгледана по същество, молбата се явява частично основателна. Касаторът – Сдружение „Съюз на българските журналисти“, чрез пълномощника си, е депозирал касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в която е направил и искане за присъждане на разноски. Представени са договор за правна защита и съдействие № 0556863/16.03.2017 г., сключен между касатора и адв. Г. Д. Г., установяващ договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 680 лв. за изготвянето на касационна жалба и представителство пред ВКС, платимо по банков път, ведно с преводно нареждане от 17.03.2017 г. и операционна бележка от [фирма] от същата дата, съгласно които сумата от 1 680 лв. е надлежно платена по сметка на адв. Г.. Касаторът представя и втори договор за правна защита и съдействие № 456372/16.03.2017 г., сключен между него и адв. К. Н. А., установяващ договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв. за представителство пред ВКС, платимо по банков път, ведно с преводно нареждане от 17.03.2017 г. и операционна бележка от [фирма] от същата дата, съгласно които сумата от 1 400 лв. е надлежно платена по сметка на адв. А.. Предвид изхода на делото пред ВКС и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, в полза на касатора се дължат разноски, каквито той доказва да е направил, а съдът е пропуснал да ги присъди в цялост при постановяване на акта си. При повторен преглед на данните по делото се установи съответствие между представените два списъка по чл. 80 ГПК (л. 96 и л. 156 от т.д. № 1618/2017 г. по описа на ВКС) относно сторените от страната разноски пред касационната инстанция и доказателствата за извършването им, съдържащи се в кориците на делото: държавна такса за допускане на касационно обжалване – 30 лв., държавна такса за разглеждане на касационната жалба – 2 014.72 лв., адвокатски хонорар за касационната инстанция – 1 680 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 0556863/16.03.2017 г., както и разноски пред въззивната инстанция с оглед променения краен изход по спора – 3 945.67 лв. или общо – 7 670.39 лв., вместо присъдените с решението – 5 960.39 лв., от които тези за касационната инстанция са само в размер на 2 014.72 лв. – държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Искането за изменение на решението с присъждане на второ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 1 400 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие № 456372/16.03.2017 г. следва да бъде оставено без уважение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед горното и при липса на възражения на основание чл. 78, ал. 5 ГПК искането за изменение на решението в частта за разноските се преценява като частично основателно и следва да бъде уважено в посочените по-горе размери, поради което и на основание чл. 248 ГПК съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро ТО