Определение № 4871 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3884/2025 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 406 от 10.03.2025г. на Административен съд- Търговище по адм. дело № 71/2025г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ Особено мнение от съдия Десислава Стоева Подписвам настоящото определение с особено мнение, тъй като намирам, че не са налице основанията за спиране на производството по делото. С обжалваното Определение №406/10.03.2025 г., Административен съд- Търговище е спрял производството по адм. д. № 71/2025 г. по описа на съда до произнасянето на СЕС по дело №С-116/25, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, във вр. с чл.633, ал. 1 и чл.631, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като е приел, че произнасянето по делото на СЕС ще има значение за правилното решаване на спора по адм.д.№58/2025 г., и по- конкретно, че има преюдициално значение за преценката, касаеща изчисляване на размера на парично обезщетение за безработица за жалбоподателя при последен осигурителен стаж, положен в друга държава членка на ЕС. Намирам за неправилни изводите на административния съд поради следното: Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. От Административен съд- Благоевград е отправено преюдициално запитване по следните въпроси: 1) Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетение за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получавано в периода на последната заетост, когато законодателството на държавата членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа (база) за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по-малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка? 2) Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка? Административно дело №71/2025 г. на АС- Търговище е образувано по жалба на О. О. О. срещу Решение № 2153-25-10/15.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ- Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-1070-5/29.11.2024 г. на гл.експерт, за ръководител по осигуряването за безработица, с което, на осн. чл. 54ж, ал.1, вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) 883/2004, на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 17.09.2024 г. до 16.07.2025 г., в размер на 29, 14 лева. В оспорвания административен акт дневният размер на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя е изчислен на основание чл.54б, ал.8 от КСО /нова- ДВ, бр.67 от 09.08.2024 г./. Тази разпоредба се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ, тъй като не става въпрос за обратно действие на закона, при което е налице действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Заварените правотношения в този случай се преуреждат занапред с влизането в сила на новата материалноправна норма. В този смисъл са и мотивите на Решение №5/11.05.2017 г. и Решение №4/11.03.2014 г. на Конституционния съд, в които се прави ясно и точно разграничение между обратното действие по смисъла на чл.14 ЗНА и прилагането на новия закон към заварени в момента на влизането му в сила правоотношения. Изчисляване на размера на паричните обезщетения за безработица е предвидено и с разпоредбата на чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2004, като в оспорваното решение на директора на ТП на НОИ е посочена като правно основание разпоредбата на чл.62, параграф 3 от Регламента, в която се посочва:“ Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква „а“, институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата- членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането“. В този смисъл хипотезата, описана в чл.62, §3 от Регламента има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл.62, §1 и чл.62, §2 от същия, като представлява изключение от правилото за изчисляване на ПОБ изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Тази съществена разлика в законодателния подход между чл.62, §1 и чл.62, §3 от Регламента /изразяваща се в липсата на думата „изключително“/, както и възведения принцип в този Регламент и в относимия Регламент (ЕО) 987/2009 да координират, а не да хармонизират националните законодателства, прави допустимо изчисляването на ПОБ в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа. Поради ясно направеното разграничение и правната рамка на оспорвания административен акт, която включва новоприетата разпоредба на чл.54б, ал.8 КСО, се отчита недвусмислено разликата между § 1 и 2 на чл.62 и §3 на чл.62 от Регламента. В този смисъл отправянето на преюдициално запитване до СЕС от страна на друг административен съд, по друго висящо административно дело, касаещо тълкуването на чл.62, § 1 и 2 от от Регламент (ЕО) 883/2004 на СЕС не представлява основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по адм.д.№71/2025 г. на АС- Търговище. Съдия:........................................ /Десислава Стоева/